Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Разбиране проблесна в съзнанието на Стейси.

— И ти мислиш, че той е купил всички книги наведнъж?

— Именно — заяви тържествуващо Тони. — Знаех си, че ще се досетиш. И така, аз направих едно бързо и претупано търсене, в резултат на което знам, че трите досегашни книги не могат да се намерят накуп в някоя произволна книжарница на главната улица. Най-вероятно е да се е обърнал към онлайн книжарница. А когато става дума за книги, знаем кой е номер едно сред електронните книжарници, нали?

— Valhalla.co.uk — отвърна Стейси. — Империята на злото.

— Как мислиш, дали биха били склонни да преровят архивите си и да ни кажат дали през последните дванайсет месеца някой е купувал трите книги едновременно?

Стейси не можа да потисне присмехулното си изсумтяване.

— Шегуваш ли се? По-лесно би било да накараш в швейцарска банка да ти дадат достъп до сметките, чиито собственици са засекретени.

— Така си и мислех — отвърна Тони. — И всички са наясно с това, нали? Всички знаят, че във „Валхала“ са толкова параноични на тема търговска тайна, че не биха казали никому нищо за каквото и да било.

— Именно. Затова и няма смисъл да питаме. Дори да имаш съдебно решение, би ти отнело месеци или дори години да постигнеш изпълнението му.

— Идеално.

— В какъв смисъл „идеално“? Доколкото разбирам, тази информация ти трябва?

— Разбира се, че ми трябва. Но тя не би съществувала, ако нашият престъпник мислеше, че би могла да стане достъпна.

— Или съм много глупава, или ти говориш безсмислици.

— Съжалявам. Този тип е умен, Стейси. Знае как да замита следите си. Искам да кажа, че убиецът е можел спокойно да поръча книгите от „Валхала“, защото знае, както знаят и всички останали, че кредото на „Валхала“ е да не се разкрива никаква информация. Знаел е, че не бихме могли да се сдобием с тази информация по законен път. Но онова, което не е можел да знае, е че имаме теб — завърши възторжено Тони.

— Хайде да си изясним това. Ти искаш от мен да постъпя незаконно, като хакер, да пробия легендарните защити на Valhalla.co.uk, и да разбера дали има случай, в който един човек да е купил едновременно трите книги, свързани с нашите жертви? — тя дори не се опитваше да прикрие поверието си.

— Това е. Разбрала си ме точно. Можеш да го направиш, нали?

Стейси въздъхна. В това, че беше толкова добра в работата си, имаше един проблем — всеки очакваше от нея чудеса на конвейер. Тъй като нито един от тях нямаше представа какво се случва вътре в системите, които те приемаха за даденост, те си представяха работата ѝ като развиваща се на едно равно ниво на сложност. Представяха си, че е също толкова лесно да разбиеш защитата на вманиачена на тема сигурност мултинационална компания, колкото и да влезеш в акаунта на някой тийнейджър в социалните мрежи.

— Това е сериозна работа, Тони — каза тя. — И аз не съм убедена, че разполагам с всичко необходимо.

— Занасяш се, нали? Никога няма да престана да се удивлявам как успяваш да измъкнеш толкова много неща през задната врата. Имаш истински усет за това как функционират системите.

— Нямам предвид това. Говоря за инструменти във физическия смисъл на думата. Не съм убедена, че имам всичко, което ми трябва, за да направя нещо такова. Може да ми се наложи да сглобя нещо и със сигурност ще трябва да пиша кодове. Или да адаптирам нещо, което съм правила преди, в зависимост от това на какво ще попадна там. Може да е по-лесно и по-бързо да намеря някой друг, който да го направи — Стейси не разбираше защо прави това признание пред Тони. Стандартната ѝ работна процедура предполагаше да не обяснява нищо на колегите си и да върши онова, което искаха от нея. Да поддържа мистичния си ореол на хакер-положителен герой. Никога не изпадаше в подробности за това колко лесна или трудна можеше да бъде дадена задача. Просто представяше резултатите като фокусник, който показва номерата си, сякаш изпълнява някакво обичайно, ежедневно действие. Ако трябваше да бъде честна, искаше ѝ се да я имат за нещо изключително. Но връзката ѝ със Сам я беше променила в толкова много отношения. Може би беше възможно да си признаеш, че не си непогрешима и хората все пак да те имат за нещо изключително. Ако имаше човек, пред когото не рискуваше с такова признание, това бе именно Тони.

— Това не е ли рисковано? Правила ли си го и преди?

Стейси помълча, после си пое дълбоко дъх.

— Да. Има двама души, на които вярвам безусловно. Молила съм единия от тях за помощ и той изпълни молбата ми, без да задава въпроси. И това ни струва само една ответна услуга, която вече е изпълнена. С другия се познавам, откакто започнах да се занимавам с програмиране. Правили сме заедно различни неща, но никога нещо, свързано с местата, на които работим. Но… ти знаеш, че имам частен бизнес, нали?