Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Тони се засмя.

— Е, доста отдавна съм наясно, че или работиш нещо допълнително, или източваш пари от Банк ъв Ингланд. Начин на живот като твоя е непостижим със заплатата на детектив.

За миг Стейси почувства тръпка на тревога.

— Карол знае ли?

Той помълча за миг, за да помисли.

— Бих казал, че предпочита да не знае. Докато това не се отразява по никакъв начин на работата ти в отдела, тя няма да ти създава проблеми за онова, което вършиш в свободното си време. Та какво се канеше да кажеш за своята фирма?

— Само това, че този мой приятел е работил често за мен през годините и никога не ме е разочаровал. Много от онова, което вършим, е търговска тайна. Почти по всяко време през последните десет години той е имал възможност да направи така, че притокът ми на доходи да секне, но никога не ми е давал повод за притеснение. Затова, ако имам нужда от помощ, има хора, към които да се обърна.

— А такъв подход има допълнителното предимство, че ръцете ти остават чисти, ако всичко се разбере — допълни Тони със суха ирония.

— От това вреда няма — каза Стейси. — Не държа да отида в затвора. Но и те нямат такова желание. Затова шансовете да се стигне до ужасен провал са пренебрежимо малки. Те са умни момчета, Тони. Вършат тази работа от доста време и са напълно наясно с това, което могат и не могат да правят. Така че, ако трябва да прехвърля задачата, която искаш да ми възложиш… — тя помълча замислено, — мисля, че ще излезем сухи от водата. Съществува само един проблем.

— И какъв е той?

— Ако това се окаже ключова улика, с която можем да приковем нашия човек, ще се наложи да тръгнем по обратния път, за да си намерим различно обяснение за начина, по който сме се добрали до него. Няма как да представим в съда материал, до който нямаме право на достъп.

Тони се насили да отвърне с оптимистичен тон.

— Досега винаги сме намирали начин да те защитим. В хода на работата винаги се появява нещо, за което можем с основание да твърдим, че сме го забелязали по-рано в процеса на разследването. Не виждам защо сега случаят да е различен.

Само че досега никога не си бяха имали работа точно с такъв убиец.

Предполагаше се, че това ще е бодро, светло ново начало. Но благодарение на вестниците през уикенда нетърпеливото очакване, което изпитваше Карол, бе подменено от мъчителна тревога. Беше спала зле, съзнавайки всеки път, когато се събудеше, че ако в къщата имаше нещо за пиене, би го изгълтала без миг колебание. Макар че го мразеше, когато откри какво е направил, тя разбираше, че Тони е бил прав.

Когато се събуди за седми път няколко минути след шест, тя се предаде и стана. Облече дрехите, с които разхождаше кучето, и поведе Флаш сред хълмовете, тичайки с равномерно темпо. Когато стигнаха върха на едно възвишение, Карол забави крачка до бърз ход и се загледа надолу към долината, към бледото петно в далечината, което беше Брадфийлд. Опитваше се да се убеди, че всичко ще бъде наред. В края на краищата се беше справяла и с по-сериозни препятствия от някакви си журналисти. Новината можеше да е на първите страници днес, но до следващия уикенд щеше да е отминала в историята.

Само че всеки път, когато помолеше за помощ някое от шестте регионални звена, които обслужваха, щеше да забелязва въпросителен знак в погледите им. Възникнали бяха съмнения в почтеността ѝ, и тя можеше да обвинява за това единствено себе си. Беше се възползвала от възможността да се върне към предишния си живот по лесния начин, а трябваше да има смелостта да признае, че се е натикала сама в ъгъла. А сега беше прекалено късно да се откаже от решението си. Последиците бяха станали обществено достояние.

Единственото, което можеше да направи, беше да ги приеме открито. Може би някой ден щеше да успее да избяга от това ново минало. А дотогава можеше само да не се предава.

Докато пристигне на Скенфрит Стрийт, Карол бе изградила постепенно у себе си твърдост, която според нея можеше да устои на всичко, което щяха да ѝ подготвят медиите. Джон Брандън я чакаше в новото общо помещение на отдела, където двама електротехници монтираха последния ред контакти.

— Страхотна работа — бяха първите му думи. — Не вярвах, че ще успеят, но ме опровергаха.

— Благодаря, че осъществи това, Джон — каза Карол и протегна ръка, за да стисне неговата. — Съжалявам, че ти създадох допълнителни затруднения.

Той въздъхна.

— Няма да се преструвам, че не искам нещата да се бяха развили по друг начин. Всичко щеше да е наред, ако някакъв боклук не беше привлякъл вниманието на пресата — той стисна устни.