Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Брандън кимна.

— Желая ви късмет.

— Благодаря, ще имаме нужда от късмет, ако се съди по онези там в залата.

— Цялата страна е насочила поглед към вас, в това няма съмнение — каза той. — Знам, че няма да ни разочароваш.

Тони се взираше внимателно в екрана, слепеше участниците в пресконференцията, заснемани от камерите за наблюдение в залата, свързани с офиса на новия отдел, и се опипаше да разчете значението на жестовете и мимиките им. Не обръщаше внимание на коментарите на останалите от екипа, вперил поглед в Карол, чието поведение показваше преход от тревожност към раздразнение от репликата на Брандън, лошо най-сетне премина към конфронтация. Беше краста гледка: като че ли цялата ѝ фигура промени формата и размера си, копито тя се върна към себе си. Мажеше да се разбере откъде създателите на компютърни игри вземат идеите си за трансформъри.

И все пак той не успя да потисне една тревожна тръпка. Гневната ѝ реакция, която дойде така спонтанно — и основателно — беше тъкмо от онези изявления, които провокираха троловете. А непосредствено след троновете идваше убиецът на жени, които не си знаеха мястото. Тони пропъди тези мисли. При толкова много уязвими мишени, този човек нямаше да избере жена, силна като Карол.

Останалите изразяваха шумно възмущението си от журналистите, и от реакциите на Брандън и другите шефове.

— Не бива изобщо да им отговарят, така само наливат вода във воденицата им — изръмжа Кевин. После, когато Карол се овладя и произнесе пламенната защита на мисията си, всички започнаха да реват възторжено и да размахват юмруци във въздуха. А Пола направи празнично кафе с новата им лъскава кафе-машина.

Когато Карол влезе, всички бяха в повишено настроение, готови да се насочат към следващия етап от разследването, какъвто и да беше той. Насядаха около голямата маса в средата на помещението и загледаха с очакване Карол.

— Е, сега вече знаете какво имаме срещу себе си — поде тя. — Не ни се полага меден месец, и причината за това съм аз. Бих се извинила, но всъщност съм доволна, че няма опасност да бъдем приспани от някакво измамно усещане за сигурност. Не ми трябва да ни обичат, преди действително да сме го заслужиш. И така, Стейси, какво си ни приготвила?

Стейси почука с пръсти по таблета и загледа екрана.

— Сега вече разполагам с реални лични данни на петимата мъже, които многократно са тормозили като тролове Кейт, Дейзи и Джазмин. Знам къде живеят и къде работят.

— Да ги почваме тогава — каза Алвин. — Да докараме тези злобни лайнари дотам, че да искат да не са се раждали.

— Хохо, на кого му дойде в повече кофеинът? — подразни го Пола.

— Той не е един от тях — намеси се Тони. — Ако изобщо е тормозил жените като трол, трябва да го е правил не повече от един-два пъти, а вероятно и не е отправял никакви смъртни заплахи. Прекалено лесно е да заплашваш онлайн, когато се имаш за анонимен. Това е от нещата, които някой може да направи, ако е прекалил с бирата или се е скарал с гаджето си, или шефът му е натрил носа — особено ако шефът е жена. Навремето заплашването със смърт изискваше доста усилия. Да си дадеш труда да изрязваш думите от вестници и да ги лепиш на хартия, а после да намериш начин да изпратиш резултата — всичко това предполага, че си се посветил сериозно на тази задача, В такъв случай не може да става дума за някаква случайна, спонтанна реакция.

— А защо това да изключва нашия убиец? Това, че всеки може да го направи, не означава, че и той не го е правил — ако разбирате какво искам да кажа — каза Пола.

— Защото той е предпазлив. Обича да съставя планове. Обмисля ходовете си. И не е глупав. Сигурно е наясно, че разберем ли веднъж какво става, ние ще насочим всичките си усилия към идентифициране на троловете. Ако беше от старомодните съставители на смъртни заплахи, сигурно щеше да изрязва думи от списания, извадени от някоя кофа за боклук. За да нямат абсолютно никаква връзка с него. Сигурно би носил ръкавици по време на всеки етап от работата си. Би купувал хартия за писма и лепило от различни магазини в различни градове. Би пропътувал петдесет мили, за да пусне писмото в пощата. Прекалено умен е, за да отправя оскърбления към жена, която има намерение да убие. Той е от онези, които стоят на страничната линия и наблюдават как други хора се закопават сами. Би могъл дори да подстрекава някого да действа още по-грубо. Но основното е, че той съзнава колко е важно да остане невидим — Тони сви леко рамене и разпери ръце. — Съжалявам, че коментарът ми е толкова негативен, особено като се има предвид каква удивителна работа е свършила Стейси.