Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Карол почувства как гневът се надига като вълна в главата ѝ.

— Какво е това? Съзнателно опетняване на репутацията или просто пореден пример за обикновен сексизъм? Ако бях мъж, никой нямаше да обърне внимание на това съобщение. Защото ако си мъж, който си е пийнал, си готин пич. Но ако си жена, нарушаваш правилата. Тормозят те не за това, което си направила, а защото отказваш да се впишеш в спретнатите рамчици на представите за това каква трябва да бъде жената. Единствените проблеми, които имам в работата си, са свързани с хора, които не разбират нищо, а си въобразяват, че знаят всичко най-добре.

Брандън наруши стъписаното мълчание.

— Предлагам да продължим — каза той и посочи някакъв пълен, потен мъж в средата на първия ред. — Вие, господине?

— Кой откри, че дрегерът е повреден? И как се е стигнало до тази констатация?

Карол съхрани усмивката си.

— Нямам представа. Това е оперативен въпрос, намиращ се извън рамките на моята отговорност. Задайте този въпрос на някой представител на полицията на Западен Йоркшър.

— Господин Брандън, истина ли е, че Министерство на вътрешните работи се е намесило в случая?

Озадачената гримаса проряза лицето на Брандън с бръчки, така че той заприлича повече отвсякога на блъдхаунд.

— Случаят е от местен характер и беше решен на местно ниво. Нима си въобразявате, че хората в министерството имат толкова малко работа, че биха се занимавали с подобно нещо? Вижте какво, независимо от вашите инсинуации, тук няма да намерите материал за сензационни статии.

— Но фактите си остават, нали? — човекът беше настоятелен. — Този развой на събитията е много изгоден за главен инспектор Джордан.

Брандън се наежи.

— Напротив. Единственото, което иска главен инспектор Джордън, е да се хваща на работа, а вместо това трябва да се занимава с намеци, подхвърляни от страхливци, и неоснователни твърдения. Завистливи личности, провалили се в опитите си да изградят собствена империя в системата, ви използват, за да опетните името ѝ.

Сърцето на Карол се сви. Знаеше, че Брандън го прави за добро, но в крайна сметка беше налял още масло в огъня. Отново избухна какофония от въпроси.

— Може ли да се съсредоточим върху онова, което действително е от значение? — гласът ѝ преряза шумотевицата като острие на меч. — Екипът ми съществува с цел да спасява живота на хората. Сега, докато ние разговаряме тук, навън има убийци, за чието съществуване и не подозираме. Те чакат. А моята работа е да им попреча да извършат замисленото. Още не може да се каже, че сме започнали да работим истински, а вече сме по петите на убиец, за чиито деяния не знаеше никой, докато ние не разгледахме някои скорошни случаи. Така че може ли да изритаме дребнотемието в ъгъла? Тревожат ме по-важни неща от разни слухове и клюки, а ако искахте да си вършите работата както трябва, същото би трябвало да важи и за вас — приливът на адреналин ускори пулса ѝ, тя избута стола си назад и смъкна микрофона от ревера си.

Брандън реагира на подадения от нея сигнал и също се изправи.

— И това е всичко, дами и господа. Ако имате въпроси, свързани с работата на отдела, моля да се обърнете към Памела Джеймс в пресцентъра.

— Вярно ли е, че ще плащате отново за услугите на Тони Хил?

Гласът беше познат. Пени Бърджес, криминален кореспондент, беше преследвала Карол Джордан в продължение на години и явно още не се беше отказала.

— Питайте него — отвърна Карол, обърна се и поведе отстъплението от сцената. Облекчението ѝ, че се е справила с най-неприятните въпроси, беше помрачено от загризалата я тревога. Защо Пени Бърджес попита за Тони? Тя беше създавала повече неприятности на Карол и хората ѝ от всички останали представители на журналистическото братство, взети заедно. Когато тя проявеше интерес към нещо, не беше препоръчително да се пренебрегва този факт. Преди Карол да си изясни как да постъпи, Брандън вече я тупаше по гърба.

— Беше блестяща, Карол. Постави ги на място — поздравленията му бяха повторени от останалите полицейски началници, с изключение на заместник-началника на Брадфийлдската полиция.

Той я изгледа преценяващо.

— Споменахте, че вече работите по някакъв случай. И кой е той?

— Още сме в начален етап — отвърна тя уклончиво. — Не сме склонни да разговаряме на тази тема с хора извън екипа.

— Интересно. Мислех, че днес е първият ви работен ден.

Тя се усмихна мило.

— Не си губим времето. Благодаря за подкрепата ви. Очаквам сътрудничеството ни да е продуктивно — извърна се, поглеждайки демонстративно часовника си, и се обърна към Брандън: — Съжалявам, трябва да тръгвам, хората ми ме чакат.