Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Тя действително е удивителна — намеси се Карол. — Няма да питам как си се добрала до сведения, до които се предполага, че нямаме достъп.

— По-добре е да не знаеш — каза Пола.

— Точно така. И разбирам съображенията на Тони, но на този етап не разполагаме с никакви други улики. Затова мисля да разпитаме тези мизерници. Да ги поразтърсим и да проверим дали, както предполага Тони, някой не ги е подстрекавал.

Тони срещна погледа на Стейси. Тя повдигна вежди и кимна леко.

— Всъщност — поде той — може да има и още нещо.

Карол се облегна на стола си с вида на човек, чиито очаквания са се оправдали. Тя се усмихна.

— Разбира се, че може и да има. Какви сте ги вършиш зад гърба ми?

— Единственото нещо, от което следите може да водят право към него, са книгите — отвърна Тони. — Те ни разкриха закономерността. Те доказват, че той не е обикновен женомразец. Това, което при него е движеща сила, го кара да насочва ударите си към жени, които публично се противопоставят на традиционно мъжки позиции и поведение. Използва писателките като пример — и той очерта със свити пръсти знака за кавички във въздуха, без да обръща внимание на неприязнената гримаса, която направи Карол. — „Когато ви идват такива лоши мисли, когато се държите така, както жените не би трябвало да се държат, ето какво ви чака. Ще разберете, че животът ви е станал непоносим.“ Това казва той и това е ключът към всичко, което се е случило.

Карол кимна нетърпеливо.

— Да, всичко това е логично, но как можем да се възползваме от него?

— Той обича да планира, нали така каза ти? — обади се тихо Пола. — Следователно е разработил всичко, преди да премине към действие, нали?

Тони я посочи с пръст.

— Момичето печели кокосов орех. И това означава, че…

Пола смръщи вежди, докато подреждаше мислите си.

— Купил е книгите, преди да започне да убива — лицето ѝ се проясни, защото бе стигнала до заключение. — Може да е купил всички книги едновременно, от едно и също място.

— Това е почти сигурно — каза Тони. — Защото няма как да влезеш в произволна книжарница и да намериш по лавиците всичко, което му е трябвало. Като начало, произведенията на Ан Секстън са изчерпани. Ако потърсите трите книги заедно, ще видите, че се предлагат онлайн само от един търговец.

— Не казвай името, нека позная — каза Кевин. — Valhalla.co.uk.

— Сега разбирам защо си ги избрала, Карол — каза Тони иронично. — Прав си, Кевин. „Валхала“.

Кевин изпъшка.

— Е, в такъв случай нямаме никаква полза от това. Те никога не дават никаква информация. Освен това — моите уважения, Стейси — дори хакерите не могат да проникнат в системата им, те се гордеят с това.

— За всяко нещо си има първи път — каза Стейси. — Не съществува абсолютно непробиваема система.

Карол погледна първо Тони, после Стейси.

— Вече сте се заели с това, нали?

— Поговорих със Стейси вчера, когато ми дойде тази идея — каза Тони. — Предположих, че имаш достатъчно грижи от предстоящата пресконференция, за да трябва да се притесняваш от още едно нарушение на закона.

Карол закри ушите си с длани.

— Достатъчно. Не искам да знам нищо. Просто ми представете отговорите. А междувременно да видим кои са троновете, които са отправяли оскърбленията. Какво е географското им местоположение, Стейси?

— Двама в Лондон, един в Съндърланд, един в Рочдейл и едни в Челтнъм.

Карол се замисли за миг.

— Пола, ти вече имаш някакъв контакт със служител в Лондонската полиция във връзка с този случай, нали?

— Сержант Лий Колинс, той е работил по самоубийството на Кейт Ролинс.

— Какви са впечатленията ти от него?

— Проявя готовност да помогне, Не се нацупи, задето се обадих, за да му кажа всъщност, че не си е свършил работата както трябва. Останах и с впечатлението, че не е глупав.

— Добре. Ще говоря с инспектора, който му е началник и ще предам необходимите сведения, за да разпита той онези типове за нас. Алвин — Челтнъм не е толкова далече от предишния ти район, нали? Какво ще кажеш, имаш ли нещо против да свиеш сармите на някого на път за вкъщи?

Алвин се ухили. Тази сутрин беше излязъл от дома си, без да има представа кога ще се прибере. Карол като че ли беше решила да прояви разбиране към него през първия ден на новото му работно място. Ако имаше късмет, щеше да успее да се прибере навреме, за да сложи децата да спят. А това щеше да е нещо ново.

— С удоволствие, шефе.

Карол се изкиска.

— Правилен отговор. Пола — ти си в Рочдейл. Кевин, ти изтегли късата сламка — Съндърланд. Знаем, че обичаш да шофираш. Да ги открием на работните им места, ако успеем, и да ги притиснем максимално. Стейси, ти продължавай с онова, което правиш, докато не откриеш нещо, което можеш да ми съобщиш — и тя започна да събира вещите си.