Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Винаги съм смятал, че почеркът е отпечатък на сърцето и душата — добави Паркър.

И се изсмя мислено на последното си изказване. Очакваше Лукас отново да изпадне в някой от характерните си пристъпи. Случи се обаче нещо странно. Маргарет Лукас кимна и бързо отмести поглед. За момент Паркър си помисли, че на монитора се е появило ново съобщение. Такова обаче нямаше. Той виждаше лицето ѝ в екрана и му се стори, че в очите ѝ проблесват сълзи. Не беше очаквал такова нещо от Маргарет Лукас, но тя наистина плачеше.

Понечи да я попита какво не е наред, но тя рязко се отдръпна и се приближи към стъклата с останките от бележника на престъпника. Без да му дава възможност да се поинтересува защо плаче, тя попита:

— Тези лабиринти? Мислиш ли, че в тях може да е закодирано нещо? Дали могат да ни насочат към някоя следа?

Той не отговори. Продължи да я наблюдава. Тя се извърна рязко и повтори:

— Какво мислиш за лабиринтите?

Паркър сведе очи към обгорените листове. Само психопатите зашифроват съобщения в криптограми, а дори и те го правят рядко. Паркър обаче реши, че си струва да провери; и без това нямаше какво повече да направят. Постави стъклата с останките от бележника върху шрайбпроектора.

Лукас застана до него със скръстени ръце.

— Какво търсим? — поинтересува се Кейдж.

— Дали в чертите не са скрити някакви букви — отвърна ѝ Лукас.

— Добро предположение — похвали я Паркър.

Тя вече започваше да разбира от ребуси. Огледаха внимателно рисунките. Не откриха обаче нищо.

— Може да е карта — предположи тя.

Също добра идея.

Всички се взряха в рисунките. Като началник на регионалното управление Лукас знаеше наизуст картата на града. Чертите на лабиринта обаче не ѝ напомняха за разположението на улиците в никой квартал.

Гелър погледна пак компютъра си. Поклати глава.

— Работата с анаграмата не действа. Листът е прекалено силно овъглен, не мога да възстановя буквите.

Паркър се изправи пред черната дъска:

— Налага се да действаме по класическия начин. „… черн…“

— Някаква организация на афроамериканци? — предположи Евънс.

— Възможно е. Спомни си обаче, че престъпникът е бил високоинтелигентен. Образован.

Кейдж се намръщи:

— Е, и какво?

Лукас отговори вместо Паркър:

— Думата „черн“ е с малка буква. Ако е имал предвид организация, вероятно щеше да го напише с главна.

— Точно така — потвърди Паркър. — Мисля, че става дума за нарицателно име. Възможно е да е имал предвид черната раса, но се съмнявам да става дума за определена организация.

— Не забравяйте обаче — предупреди Кейдж, — че също така обича да ни подвежда.

— Вярно е — съгласи се Паркър.

„Черн…“

Паркър се приближи до работната маса и се вгледа в бележката. Постави ръце от двете ѝ страни. Вгледа се в Сълзата на дявола. Взря се в тъмното мастило.

„Какво знаеш? — попита я той мълчаливо. — Какво искаш да ни кажеш? Какви тайни криеш? Какво…“

— Открих нещо — чу се глас откъм вратата.

Всички се обърнаха.

Детектив Лен Харди се втурна в лабораторията с няколко листа в ръка. Беше задъхан, спря и си пое въздух:

— Права беше, Маргарет. Не ме бива да стрелям, нито да разследвам престъпления. Никой обаче не е по-добър в търсенето на информация. И така, реших, защо да не опитам? Открих някои сведения за името. Гробокопача. — Остави книжата на бюрото и огледа останалите от екипа. — Съжалявам за онази случка. С кмета. Всичко оплесках. Просто исках да направя нещо, за да спася онези хора.

— Няма нищо, Лен — прекъсна го Лукас. — Кажи какво си открил.

— Като търсехте информацията за прозвището, в кои картотеки проверихте? — обърна се Харди към Евънс.

— Където обикновено правим справки — отвърна лекарят; звучеше, сякаш се оправдава.

— Системата за анализ на изключително жестоки встъпления; картотеката на Нюйоркското полицейско управление; „Джон Джей“?

— Да.

— Много добре, но сетихте ли се за некриминални бази ранни? Най-сетне го открих. В картотеката на Катедрата по история на религията в Кеймбриджкия университет. — Харди отвори бележника си. — Помните ли онази групировка от шейсетте в Сан Франциско, която споменахте? „Гробокопачите“.

— Да, проверих ги, но те са били несериозна организация.

— Напротив. Били са радикално нелегално политическо и социално движение с център в Хайт Ашбъри. Четох за убежденията и историята им. Излиза, че са се кръстили на името на една английска организация от седемнайсети век. Която е била доста по-радикална. Борили са се за премахването на частната собственост върху земята. Ето най-важното. Те са били повече икономическа и социална организация, но са имали връзки с друга група, която упражнявала политическа дейност. Била е доста по-активна, дори екстремистка. Наричали са се „Истинските уеднаквители“.