Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Информирани източници ни съобщиха, че кметът на федералния окръг Колумбия Джералд Д. Кенеди е бил задържан от федералните власти, вероятно във връзка с несполучливата операция… Сега от мястото на последния удар предава Черил Вандовър. Черил, бихте ли ни казали…

Кейдж влезе в лабораторията и изключи телевизора. Паркър затвори очи.

— Господи — промълви.

— Съжалявам, Паркър. Стават гафове. Аз обаче ти бях обещал нещо и държа на думата си. И друго — никога не ме питай как съм постигнал това. Определено няма да ти хареса. И така, имаме още един шанс. Да пипнем този негодник. И този път — без провали!

Лимузината спря пред кметството плавно като яхта в тиха вода.

Сравнението никак не харесваше на кмета, но нямаше как да не го направи. Тъкмо се връщаше от брега на Потомак, където бе утешавал оцелелите и беше огледал разрушенията, причинени от Гробокопача.

Високата му, стройна жена, Клер, седеше до него. Бяха удивени как куршумите са раздробили палубите, стените на каютите и масите. Можеше само да гадае какво са причинили на телата на жертвите.

Той се наведе и изключи телевизора.

— Как може? — прошепна Клер, имайки предвид намека на Филипс за мистериозната връзка на Кенеди с убийствата на яхтата.

Уендъл Джефрис се наведе и подпря лъскавата си глава с ръце:

— Филипс… вече му платих. Аз…

Кенеди му даде знак да мълчи. Очевидно помощникът му бе забравил за огромния, плешив федерален агент на предната седалка. Подкупването на журналисти без съмнение се преследваше по някой федерален закон.

Да, Джефрис бе платил на Слейд Филипс двайсет и петте хиляди долара. И не, никога нямаше да си ги получат обратно.

— Каквото и да стане — каза Кенеди на жена си и помощника си, — няма да назнача Филипс за прессекретар.

Каза го, както винаги, със съвършено сериозен тон и на двамата им бе нужно известно време, за да осъзнаят, че се шегува. Клер се засмя. Джефрис продължаваше да гледа като ударен с мокър парцал.

Смешното беше, че Кенеди вече никога нямаше да има прессекретар. Бившите политици не се нуждаят от такъв сътрудник. Идеше му да закрещи.

— Какво ще правим сега? — попита Клер.

— Ще пийнем по нещо и ще отидем на тържеството на Съюза на учителите афроамериканци. Кой знае? Гробокопача все пак може да се появи и да поиска парите. Все още има шанс да се срещнем лице в лице.

Клер поклати глава:

— След случилото се на яхтата? Не можеш да му се довериш. Ще те убие.

„Надали може да ме усмърти толкова, колкото медиите тази вечер“ — помисли си Кенеди.

Клер напръска твърдата си коса с парфюм от едно шишенце. Кенеди обожаваше тази миризма. Действаше му успокоително. Жизнената петдесет и девет годишна жена с остър поглед бе негов главен съветник още от първите му стъпки в политиката преди години.

— Много ли зле ще ти се отрази това? — попита тя.

— По най-лошия възможен начин.

Клер кимна и постави ръка върху крака на съпруга си. Помълчаха известно време.

Той кимна към минибара и попита ненадейно:

— Има ли тук някакво шампанско?

— Шампанско ли?

— Ами да. Да започнем с празнуването на позорното ми падение още сега.

— Едно време искаше да преподаваш — отбеляза тя. Намигна му и добави: — Професор Кенеди.

— И ти също, професор Кенеди. Ще поискаме съседни зали в „Уилям и Мери“.

Тя се усмихна и отвори минибара на лимузината.

На Джери Кенеди обаче изобщо не му беше до смях. Преподавателската практика щеше да е провал. Високоплатена работа в адвокатска кантора на Дюпон Съркъл щеше да е провал. Кенеди чувстваше, че смисълът на живота му е да довърши тази битка докрай. Да превърне това парче блатиста земя в по-добро място за малчуганите, родени тук. А това можеше да стане с осъществяването на „Проект за бъдещето“. Сега всичките му надежди рухнаха. Той погледна жена си. Тя се смееше.

Посочи минибара:

— „Гало“ и „Будвайзер“.

Какво друго да има във Вашингтон?

Кенеди отвори вратата и излезе на хладния нощен въздух.

Автоматите най-после са заредени.

Изолацията на използвания заглушител е сменена, на втория автомат е монтиран друг.

Гробокопача, в уютната си стая, проверява джоба си. Я да видим. Има един пистолет у себе си и още два в жабката на колата. И много, много патрони.

Гробокопача занася куфара си до колата. Човекът, който му казва какво да прави, го беше успокоил, че стаята е платена. Когато стане време да си ходи, просто си тръгва.