Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Приятни хора, които се наслаждават на пътуването, наслаждаваха се на компанията на приятелите си.

Радваха се на гледката, която щеше да им се разкрие, когато започнат фойерверките, радваха се на възможността поне една вечер да празнуват далеч от столицата.

Радваха се на любезното отношение на екипажа и келнерите на борда на луксозната яхта „Рици лейди“, която царствено се поклащаше край кея на река Потомак, на три километра южно от моста на Четиринайсета улица.

20.05

Роби бе сменил Дж. Р. Р. Толкин с видеоиграта.

Вече не изглеждаше разтревожен и Паркър не издържаше повече — изгаряше от любопитство да научи за Гробокопача и за последното му нападение. Бяха ли успели Кейдж и Лукас? Бяха ли го открили?

Бяха ли го убили?

След сложни маневри около играчките по пода той слезе на долния етаж, където Стефи и г-жа Кавано готвеха в кухнята. Момиченцето стържеше съсредоточено нещо от една тенджера. Беше направила коледно дръвче от карамелизирани пуканки, посипано с оцветена в зелено захар. Произведението ѝ стоеше леко наклонено в една чиния на кухненския плот.

— Красиво е, хухал — похвали я Паркър.

— Опитах да ѝ сложа и сребърни топчета, но изпадаха.

— На Роби много ще му хареса.

Той понечи да тръгне към кабинета си, но забеляза тъга по лицето ѝ. Прегърна я:

— Братчето ти е добре, знаеш ли?

— Знам.

— Съжалявам, че стана така тази вечер.

— Всичко е наред.

Което, разбира се, означаваше, че нещо не е наред.

— Утре ще се забавляваме… Но, слънчице, знаеш ли, моя приятел… Трябваше да го видя.

— О, знам.

— Така ли?

— Познавам. Понякога целият си тук, а понякога част от теб е някъде другаде. Като се прибра тази вечер, разбрах, че част от теб е някъде другаде.

— Утре целият ще съм тук. Казаха, че ще вали сняг. Искаш ли да отидем да се пързаляме?

— Да! Може ли да направя какао?

— Даже се надявах да направиш.

Той прегърна дъщеричката си, после влезе в кабинета, за да се обади на Лукас. Не искаше детето да чуе разговора.

През прозореца обаче забеляза нещо да се движи по тротоара. Някакъв човек.

Бързо се приближи до прозореца и погледна навън. Не видя никого — само някаква непозната кола.

Бръкна в джоба си и напипа студения пистолет на Лукас. О, само не отново… Сети се за Лодкаря и онази ужасна нощ.

„Револверът гърми прекалено силно…“

На вратата се звънна.

— Аз ще отворя — извика рязко той.

Хвърли поглед в кухнята; Стефи примигна изненадано. Отново резките му действия разтревожиха едно от децата. Нямаше обаче време да я успокоява.

С ръка в джоба той погледна през стъклото на вратата и видя един агент на ФБР, когото помнеше отпреди няколко часа. Отдъхна си, опря глава в касата. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, и отвори вратата с трепереща ръка. На стълбите се появи втори агент. Паркър си спомни обещанието на Лукас да изпрати двама души да го пазят.

— Агент Кинкейд?

Той кимна. Погледна през рамо, за да се увери, че Стефи не може да ги чуе.

— Маргарет Лукас ни изпрати да пазим семейството ви.

— Благодаря. Само спрете колата колкото може по-далеч. Не искам да тревожа децата.

— Разбира се, сър.

Той погледна часовника си. Отдъхна си. Ако Гробокопача бе нанесъл поредния си удар, Кейдж и Лукас щяха да се обадят. Може би вече бяха хванали мръсника.

— Убиецът от метрото? — попита той. — Гробокопача. Хванаха ли го?

Погледите, които си размениха двамата агенти, го накараха да потрепери.

О, не…

— Ами, сър…

Телефонът в къщата зазвъня. Госпожа Кавано вдигна.

— Убиецът се качил на една увеселителна яхта край брега на Потомак. Убил единайсет, ранил повече от двайсет. Мислех, че знаете.

О, Господи, не…

Започна да му се повдига.

„Аз тук чета книжки на децата, докато хората загиват.“

„Да живееш на улица «Сезам»“…

— Агент Лукас? Добре ли е? А агент Кейдж?

— Да, сър. Изобщо не са били близо до яхтата. Открили някаква улика, която сочела към „Риц“, затова решили, че Гробокопача ще нанесе удара си по някой от хотелите на веригата. Допуснали обаче грешка. Яхтата се казва „Рици лейди“. Лош късмет, нали?

— Охраната стреляла — добави другият агент — и това изплашило убиеца. Така че можеше да бъде и по-зле. Не успели обаче да го улучат, поне така мислят.

„Лош късмет…“

Не, това не е никакъв късмет. Когато не успееш да разрешиш някоя загадка, това не е заради лошия късмет.

„Три сокола…“

Той чу гласа на г-жа Кавано: