Джефри Дивър - Сълзата на дявола

И изведнъж Паркър Кинкейд се появява в главната щабквартира на ФБР и важно заявява, че графоанализът е пълна глупост.

„Хората гледат на карти и говорят с покойните си близки. Това е шарлатанство.“

„Не е!“ — изкрещя мислено тя. Тя вярваше в думите на специалистката.

Трябваше да им вярва. Иначе щеше да полудее.

„Когато имаш деца, сякаш губиш част от разсъдъка си. Те ти го открадват и никога не ти го връщат… Понякога се чудя как родителите не се побъркват.“

Наблюдението на доктор Евънс. Не се беше издала пред него, но знаеше, че е напълно прав.

А сега пък Кейдж се опитва да я сватоса. Да, двамата с Кинкейд наистина си приличаха. И двамата бяха умни и високомерни. И двамата бяха загубили нещо в живота си. И двамата си бяха изградили защитни прегради: той — за да се предпази от външни опасности; тя, за да не се затвори дълбоко в себе си, където се таеше най-голямата опасност. И въпреки това инстинктът, който я правеше добро ченге, ѝ подсказваше (по необясними причини), че нямат бъдеще. Тя почти бе успяла да се върне към „нормалния“ живот. Живееше си с кучето Жан-Люк. Имаше някои приятели. Имаше компактдискове. Спортния клуб. Шиенето. Маргарет Лукас обаче бе емоционално закотвена (ако използваме термина на ФБР за човек, който дълго не е просперирал в кариерата).

Не, тя знаеше, че след тази вечер никога повече няма да види Паркър Кинкейд. И това беше съвсем нормално…

Слушалката ѝ изпращя:

— Маргарет… Боже Господи.

Беше Си Пи Ардъл.

Тя веднага извади пистолета.

— Престъпника ли видя? — прошепна силно в микрофона на ревера си.

— Не. Имаме неприятности. Тук настана страшна суматоха.

Кейдж също слушаше с ръка на пистолета си. Погледна Лукас и се намръщи.

— Кметът е тук — продължи Си Пи. — С десетина ченгета и — мамка му! — телевизионен екип!

— Не! — възкликна Лукас; някои от по-близко стоящите я изгледаха учудено.

— Включили са прожектори и всякакви други глупости. Тук е истински цирк!

— Идвам веднага.

— Господин кмете, това е федерална операция. Ще ви помоля да напуснете веднага.

Намираха се на закрития паркинг. Лукас веднага забеляза, че входът е платен. Това означаваше, че номерата на всички коли са записват и следователно Гробокопача нямаше да мине оттук — съучастникът му не би позволил да оставят каквото и да било свидетелство за посещението си. Кметът Кенеди и проклетите му спътници обаче се бяха насочили точно към главния вход, където убиецът веднага щеше да забележи униформените полицаи.

И, за Бога, телевизионен екип !

Кенеди погледна отвисоко Лукас. Беше с глава над нея.

— Трябва да изведете гостите на хотела — заяви той. — Да ги евакуирате. Когато убиецът се появи, оставете ме да говоря с него.

Лукас се направи, че не го е чула, и се обърна към Си Пи:

— Някой от тях успя ли вече да влезе в хотела?

— Не, спряхме ги.

— Евакуирайте ги! Изведете ги! — не млъкваше Кенеди.

— Не можем да го направим. Гробокопача ще разбере, че нещо не е наред.

— Е, тогава поне ги пратете по стаите им.

— Помислете малко, кмете. Повечето от тях не са отседнали в хотела. Те са местни жители, дошли за приемите и официалните вечери.

Лукас погледна към главния вход на хотела и улицата отпред. Нямаше много хора — магазините бяха затворени за празниците.

— Може да се появи всяка минута — прошепна гневно тя.

— Налага се да ви помоля да напуснете.

Помисли дали да не добави „сър“, но не го направи.

— Тогава ще се наложи да се обърна към по-висша инстанция. Кой ви е началник?

— Аз — обади се Кейдж. Изгледа студено кмета. — Тук нямате никакви правомощия.

— Кажете тогава кой е вашият началник.

— Някой, с когото няма да ви е много приятно да разговаряте, повярвайте ми.

— Оставете аз да преценя.

— Не — отсече Лукас; погледна часовника си. — Гробокопача може да влезе в сградата всеки момент. Нямам време да се разправям с вас. Заповядвам вие и хората ви да напуснете веднага!

Кенеди погледна помощника си… как се казваше? Май беше Джефрис. Един репортер снимаше целия разговор.

— Няма да позволя на ФБР да рискува живота на всички тези хора. Ще…

— Агент Ардъл, арестувайте кмета.

— Не можете да го арестувате — възрази Джефрис.

— Напротив, може — сряза го гневно Кейдж; раменете му направо затанцуваха. — И вас може да арестува.

— Разкарай го — нареди Лукас.

— В ареста ли?

Лукас се замисли:

— Не. Само остани с него и го дръж далеч от нас, докато не свърши операцията.