Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— „Уеднаквители“ — промърмори Кейдж. — Доста зловещо.

— Целели са да управляват народните маси чрез контрол върху висшата класа и местната власт.

— Какво ни интересува това? — попита Лукас.

— Може да ни помогне да разберем коя е следващата цел на убиеца. Върху кого би нанесъл удар, ако иска да контролира обществото?

— Преди да отговорим на този въпрос — намеси се Паркър, — трябва да разберем какво го кара да напада обществото.

— Религиозни подбуди? — предположи Гелър. — Спомнете си разпятието.

— Възможно е — съгласи се Евънс, — но повечето религиозни фанатици не биха пожелали пари; по-скоро ще искат половин час ефирно време по Си Ен Ен.

— Може би е имал зъб на някого — предположи Паркър.

— Да. Отмъщение — измърмори Лукас.

— Някой се е отнесъл несправедливо с него и той иска да си върне.

Евънс кимна:

— Има логика.

— Кой обаче? Кой може да го е предизвикал? — замисли се на глас Харди; отново погледна бележката.

— Дали не са го уволнили несправедливо? — запита се Кейдж. — Някой недоволен работник?

— Не — отсече Евънс, — ако беше психопат, можеше да убива по тази причина. Той обаче не е бил психопат. Бил е умен и уравновесен човек.

— Големи пари, големи компании, големи риби… — изхриптя Гелър.

— Чакай — не се съгласи Харди, — в такъв случай нямаше ли да нанесе удара си в Ню Йорк, не във Вашингтон?

— Той е действал вече там — напомни Кейдж. — В Уайтплейнс.

Харди обаче поклати глава:

— Не. Спомнете си, Уайтплейнс, Бостън, Филаделфия. Това са само междинни спирки. Големият финал е тук. Защо точно Вашингтон? Какво толкова има тук?

— Правителството — отговори му Паркър. — Затова е тук.

Харди кимна:

— „Гробокопачите“ също са действали против местната власт. Значи може изобщо да не е свързано с висшата класа. — Погледна Евънс: — Може целта му да е федералното правителство.

— Това е — съгласи се Лукас. — Това трябва да е.

— Правителството сигурно е отговорно за някаква несправедливост към него — предположи Паркър; огледа останалите: — Имате ли идеи каква?

— Идеология? — замисли се на глас Кейдж. — Може да е комунист или член на някаква дясна групировка.

Евънс поклати глава:

— Не, досега щеше да разтръби наляво и надясно исканията си. Сигурно причината е лична.

Лукас и Харди се спогледаха. На Паркър му се стори, че и на двамата им е хрумнала една и съща мисъл.

— Смъртта на някой любим човек — каза детективът.

Лукас кимна.

— Възможно е — съгласи се психологът.

— Добре — намеси се Кейдж. — Какво може да е станало? Кой е умрял? Защо?

— Екзекуция? — предположи Харди.

Кейдж поклати глава:

— В столицата рядко се прилага смъртно наказание.

Повечето такива присъди се изпълняват в провинцията.

— Несполучлива спасителна акция на бреговата охрана — вметна Гелър.

— Много малко вероятно — отхвърли предложението Лукас.

— Катастрофа с кола на правителството, пиян държавен служител, който по невнимание е застрелял някого, нещастен случай в някой парк… дипломати… — започна да гадае Харди.

— Военните — предложи Кейдж. — В повечето смъртни случаи, свързани с федералната власт, вероятно са замесени военните.

— Само че в армията има сигурно стотици нещастни случаи на година — възрази Лукас. — Кога да се е случило? При учения? При военни действия?

— „Пустинна буря“?

— На колко години е изнудвачът? — попита Паркър.

Лукас взе предварителния доклад на съдебния лекар.

— Между четирийсет и петдесет — обяви.

„Черн…“

Изведнъж на Паркър му стана ясно:

— Черната стена.

Лукас кимна:

— Мемориала на загиналите във Виетнам.

— Някой познат е бил убит във Виетнам — обяви Харди. — Брат, сестра. Може жена му да е била медицинска сестра.

— Това е било преди трийсет години — възрази Кейдж. — Може ли такова нещо да се проявява чак сега?

— О, разбира се — отвърна Евънс. — Ако престъпникът не се е лекувал, за да овладее гнева си, омразата му постоянно се е увеличавала. А навечерието на Нова година е време за взимане на решения и хората често предприемат спонтанни действия, дори разрушителни. В тази нощ се извършват повече самоубийства от всяка друга през годината.

— О, Господи! — възкликна Лукас.

— Какво?

— Току-що си дадох сметка, че Мемориалът е в Мол. Тази нощ там ще се съберат двеста хиляди души. За зарята. Трябва да затворим тази част на парка.

— Тълпата вече е там — отбеляза Паркър. — Хората отиват няколко часа по-рано.