Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Чизман бе едър мъж и не беше в много добра физическа форма. Въздухът едва проникваше в задръстените му бели дробове; сърцето му думкаше като газово бутало. Въпреки това той доста лесно смогваше да следи Паркър Кинкейд. Спря само за момент — за да премести пистолета си от мокрия от пот колан в джоба на палтото си.

23.20

Палтото на Гробокопача тежи.

Тежат автоматите.

Тежат пълнителите със стотиците патрони .22-ри калибър…

Щрак, щрак…

… 22-ри калибър за пушка внимание изстреляният куршум може да прелети разстояние от километър и половина да не се разрешава на деца да стрелят без надзора на възрастен човек…

Гробокопача никога не би направил такова нещо — да позволи на деца да стрелят без надзора на възрастен човек.

Дори на Тай. Никога, никога, никога на Тай.

Два добре уплътнени заглушителя. С памук и гума, памук и гума.

Ти си ти си ти си най-добрият…

Автоматите са във вътрешните джобове на хубавото черно или синьо палто, коледния му подарък от Памела. Един от пистолетите от жабката на тойотата му е в десния външен джоб на палтото. В левия има още четири пълнителя.

Без пликове, без кученца…

Той стои в един тъмен ъгъл и никой от хората наблизо не го забелязва. Оглежда се за полицаи и агенти. Не се виждат никакви.

Тай спи на задната седалка на колата, на една пряка оттук. Когато Гробокопача го остави, момчето бе свило подобните си на крехки клонки ръце на гърдите си.

Това го тревожи най-много — ако полицията открие огън, Гробокопача ще се наложи да стреля с пистолетите без заглушители и Тай ще се събуди. И тогава няма да „спи спокойно“.

Тревожи се също, че момчето може да настине. Температурите продължават да падат. Гробокопача обаче си спомня, че е завил Тай с онова одеяло. Нищо няма да му стане. Той спи. Децата винаги са добре, щом спят.

Той стои сам и гледа хората, които съвсем скоро ще умрат. Обажда се по мобилния телефон и жената, която звучи като Рут преди случката с парчето огледало, казва:

— Нямате нови съобщения.

Значи може да убие тези хора.

Ще нападат по земята като сухи листа.

Туп туп туп туптуптуп…

Той ще… щрак… ще се развърти като пумпал, като играчка, каквато Тай може би иска да има, и ще разпръсне куршумите из тълпата. Куршумите от двата автомата.

След това ще се върне в колата и ще провери съобщенията си и ако човекът, който му казва какво да прави, още не се е обадил, двамата с Тай ще заминат и ще карат, докато не намерят… щрак… не намерят Калифорния.

Някой ще му каже къде се намира.

Не би трябвало да е много трудно да я открие. Намира се някъде на Запад. Така е запомнил.

Дали Гробокопача не е зад него?

Отпред?

Отстрани?

Паркър Кинкейд се отдели от останалите агенти и започна отчаяно да обикаля в голям кръг Мемориала на загиналите във Виетнам. Загуби се в тълпата. Търсеше човек с тъмно палто. С плик. С кръстче.

Прекалено много хора. Хиляди. Десет хиляди.

Кейдж беше от другата страна на Мемориала. Лен Харди — на булевард „Конститюшън“. Бейкър и останалите агенти оглеждаха тълпата от другата страна на Мол.

Паркър понечи да спре няколко посетители и да ги насочи на безопасно място към една групичка полицаи.

Изведнъж си даде сметка, че мисълта му е замъглена.

„Главоблъсканиците. Спомнѝ си главоблъсканиците“

„Три сокола ядат пилетата на един фермер…“

Тогава разбра грешката си. Не търсеше на правилното място. Отстъпи встрани от пътя на тълпата и огледа района около паметника. Спомни си лабиринтите на изнудвача и осъзна, че престъпникът е знаел, че след третия удар агентите ще имат все някакво описание на Гробокопача. Сигурно е казал на убиеца да не се приближава към паметника по алеите, където могат да го забележат по-лесно; казал му е да се промъкне между дърветата.

Паркър се извъртя и бързо се шмугна в една групичка явори и вишни. Към Мол прииждаха още хора, но той не направи опит да ги спре и да ги накара да напуснат района. В момента работата му не беше да помага, да се грижи, да успокоява. Сега не изпълняваше ролята на баща, сега бе ловец — също като в онази нощ преди толкова години, когато се промъкваше из дома си в търсене на Лодкаря. С оръжие в ръка!

Сега търсеше плячката си.

Търсеше безличния мъж с тъмното палто. Мъжа със златното кръстче.

Хенри Чизман вървеше на десетина метра зад Кинкейд, когато бившият ФБР агент внезапно се завъртя и се шмугна сред група дървета.