Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Всички се скупчиха около екрана, на който се виждаха думите: „… три километра на юг. Р…“

Компютърът опитваше да намести буквите от парченцата обгорена хартия. Поставяше ги една по една на края на думата и ако не съвпаднеха, ги отхвърляше. Сега обаче бе прибавил и след Р -то. Отзад бе на път да се „залепи“ друга буква.

— Това е буквата със странната точка 2 2 Латинската буква i в „Ritz“ („Риц“) — Б.р. , за която говореше Паркър — обяви Гелър.

— Сълзата на дявола! — прошепна Лукас.

— Каква е следващата буква? — попита Харди и се наведе към екрана.

— Не виждам — промърмори Лукас. — Прекалено е размазана.

— По дяволите! — възкликна Гелър. — Според компютъра тази съвпада. Аз обаче не мога да я различа. Някой може ли?

— Има нещо под реда — каза Лукас. — Някаква опашка…

Кейдж вдигна рязко глава;

— Опашка под реда ли?

— Риц! — възкликна Харди. — Може би „Риц-Карлтън“!

— Това трябва да е! — съгласи се Лукас. Кимна на Евънс:

— Ще нападне още богати хора.

— Логично е! — възкликна психологът. — Като имаме предвид тенденцията да ни подвежда, сигурно е решил, че ще включим хотелите, защото вече е оставил следа в хотел.

Гелър се извъртя със стола си към друг компютър. След пет секунди на монитора се появи електронната версия на телефонния указател.

— В района има два хотела „Риц“ — обяви компютърният специалист. — Един в Тайсънс Корнър и един в Пентагон Сити.

— Паркър смяташе, че ще се придържа в границите на Вашингтон — напомни Лукас. — Пентагон Сити е по-близо.

Обади се на Джери Бейкър:

— Искам всеки оперативен агент в Окръга и в Северна Вирджиния да бъде мобилизиран. И изпратете за всеки случай един отряд в Тайсънс. Няма да ви хареса, но ще действате без каски и наметала.

Това означаваше отрядите да са цивилни, да не ползват защитни средства.

— Сигурна ли си? — попита колебливо Бейкър.

Когато действат под прикритие, агентите не могат да използват целия набор от предпазни средства както при открита акция. Така е много по-рисковано, особено когато престъпникът има автоматично оръжие.

— Налага се, Джери. Веднъж почти го пипнахме, сигурно е станал плашлив като сърна. Само да види нещо подозрително — и ще си плюе на петите. Аз поемам отговорността.

— Добре, Маргарет. Разбрано.

Тя затвори.

Забеляза, че Лен Харди я гледа. Внезапно ѝ се стори остарял. Тя се зачуди дали пак ще повдигне въпроса за участието си в тактическите операции. Той обаче само попита:

— Цивилна ли операция ще провеждате?

— Да. Има ли проблем?

— Значи ли това, че няма да евакуираш хотела?

— Да, няма да го евакуирам.

— Ама тази вечер там сигурно ще има повече от хиляда души!

— Всичко трябва да изглежда нормално. Гробокопача може да заподозре нещо.

— Ами ако се промъкне… Дори не знаем как изглежда.

— Така е, Лен.

Той поклати глава:

— Не можеш да го направиш.

— Нямаме избор.

— Знаеш каква ми е работата — продължи той. — Занимавам се със статистика. Знаеш ли колко случайни минувачи загиват при цивилни операции? Ако опитате да го заловите при такива условия, има осемдесет процента вероятност за значителен брой смъртни случаи сред присъстващите.

— Ти какво предлагаш? — тросна се тя.

— Нека агентите останат цивилни, но гостите да се приберат. Остави служителите вътре, ако се налага, но премести всички останали.

— Можем да изпратим най-много петдесет-шейсет агенти в хотела — изтъкна тя. — Когато Гробокопача влезе във фоайето, ще очаква да види петстотин души. Ако са по-малко, веднага ще избяга. И ще отиде да стреля другаде.

— За Бога, Маргарет, поне изведете децата — промълви Харди.

Лукас замълча, втренчи се в бележката.

— Моля те — настоя детективът.

Тя го погледна в очите:

— Не. Ако опитаме да евакуираме когото и да било, мълвата веднага ще плъзне и ще настане паника.

— Значи ще се надяваш на късмета, така ли?

Тя погледна бележката.

„Краят е нощ…“

Сякаш ѝ се надсмиваше.

— Не — отсече. — Ще го хванем. Така ще стане. — Погледна Евънс: — Докторе, вие оставате. — После се обърна към Харди: — Ти ще поддържаш свръзката.

Той изпухтя сърдито.

— Хайде — обърна се Лукас към Кейдж. — Трябва да мина през кабинета си.

— За какво? — попита той и кимна към празния кобур на газена ѝ: — За нови боеприпаси ли?

— Не, за да си взема празничната рокля. Нали трябва да се слеем с тълпата.

— Измислил е нещо добро за нас.