Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Но да накараш децата да учат, не се оказа никак лесно. Това бе предизвикателството за Джералд Дейвид Кенеди.

Имаше идея как да задържи децата в училищата. Нарекоха го „Проект за бъдещето“.

През последната година Кенеди, подпомогнат от жена си, Джефрис и неколцина други близки сътрудници, преговаряше с Окръжната комисия към Конгреса за облагане фирмите на територията на Вашингтон с нов данък. Парите щяха да се събират във фонд, от който учениците да получават стипендии до завършване на средното си образование, стига да не употребяват наркотици и да не са съдени за углавни престъпления.

Така Кенеди успя да си навлече омразата на целия политически спектър. Либералите отхвърлиха идеята като потенциален източник на тежка корупция и обявиха задължителните прегледи за употреба на наркотици за нарушаване на човешките права. Консерваторите просто му се изсмяха. Фирмите, които трябваше да бъдат обложени, разбира се, нямаха собствено мнение. Веднага започнаха изнудванията — големите компании заплашваха да се изтеглят от Окръга и да спрат финансирането на предизборните кампании на Демократическата партия, имаше дори намеци за сексуално дискредитиране (за което нямаше никакви предпоставки — но я иди го обясни на медиите, след като са се докопали до някой неясен видеозапис на мъж и жена, влизащи в „Мотел шест“ или „Холидей ин“).

Въпреки всичко Кенеди беше готов да поеме риска. След многомесечни преговори с величията от Капитолия предложението като че бе на път да се приеме благодарение на голямата обществена подкрепа.

И точно тогава онзи долен тип Гари Мос събра кураж да отиде във ФБР с доказателства за крупни измами при строежа и поддръжката на училищата. Предварителното следствие разкри, че електрическите инсталации и мазилката в стаите са толкова нискокачествени, че дори застрашават живота и здравето на учениците и учителите. Скандалът се разрасна и засегна голям брой предприемачи и високопоставени чиновници, някои от които — доверени лица и приятели на Кенеди.

Самият Кенеди възвеличи до небесата Мос и лично се зае с изкореняването на корупцията. Пресата обаче (да не споменаваме опонентите му) продължи да свързва името му със скандала. Статиите — о, имаше ги предостатъчно! — за аферите в „администрацията на Кенеди“ все повече отслабваха обществената подкрепа за „Проект за бъдещето“.

В отговор на нападките кметът се зае с това, което умееше най-добре: да произнася речи. И произнесе десетки, в които обясняваше важността на плана; спазари се с Конгреса и учителските синдикати да го подкрепят; дори изпращаше деца от училище до вкъщи, за да говори на удивените родители колко е важен „Проект за бъдещето“ за всеки жител на града. Нещата се поуталожиха и на Кенеди и Джефрис вече им се струваше, че може и да успеят.

Сега този Гробокопач започна да убива безнаказано, да се измъква като фантом, за да убива отново. И кого обвиняваха? Не безличното ФБР, разбира се, а дежурния виновник за всичко Джери Кенеди. Ако извергът избие още мирни граждани, даваше си сметка той, „Проект за бъдещето“ щеше да си остане една несбъдната мечта.

Джефрис закри слушалката с ръка:

— Тук е.

— Къде? — попита кисело Кенеди.

— Навън. В коридора. — Огледа внимателно лицето на шефа си. — Още ли се съмняваш?

Колко строен беше този мъж, помисли си Кенеди, колко съвършен изглеждаше с този вносен костюм, с тази гладко избръсната глава, с тази копринена вратовръзка.

— Разбира се, че се съмнявам.

Кметът погледна през прозореца. В далечината се издигаше величествената постройка на Джорджтаунския университет.

Кимна:

— Добре. Иди говори с него.

— Ще се справим, Джери — усмихна се Джефрис. — Ще се справим. — Заговори отново по телефона: — Веднага идвам.

В коридора пред кабинета на кмета стоеше хубав мъж с двуредно сако, облегнат на стената под портрета на някакъв политик от деветнайсети век.

Уендъл Джефрис се приближи към него.

— Здрасти, Уенди.

— Здравей, Слейд.

Това бе малкото име на човека в коридора, истинското му, рождено име, и като има предвид фамилията му, Филипс, човек би си помислил, че родителите му са знаели още от самото начало, че сладкото им бебче ще стане телевизионен водещ.

— Хванах историята по радиостанцията. Пичът усмъртил двама агенти, трупирал една оперна кокона и треснал десетина палячовци от трибуните.

В ефир, с жица от слушалка, спускаща се покрай безупречно избръснатия врат, Филипс говореше по съвсем друг начин. Пред зрителите беше друг. На чернокожия Джефрис обаче можеше да говори и така.