Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Все пак децата от „Търгуд Маршал“ се интересуваха. Той ги призова да бъдат честни граждани, да се трудят усърдно и да стоят далече от наркотици. Да, много го гледаха с отегчение. Някои обаче, седнали в смрадливата, влажна зала, го наблюдаваха с искрено възхищение. След това му подариха часовника в знак на признателност.

Кенеди докосна скъпата вещ. Погледна циферблата: 16.50.

И така, ФБР бе на крачка да озапти изверга. Но не успяха. Няколко души загинаха, няколко бяха ранени. Истерия обхващаше града. Вече имаше три случая на престрелки — някои граждани ходеха с незаконно оръжие за самозащита. Гробокопача им се привиждаше на улицата или в задния им двор и те откриваха огън, като враждуващи семейни кланове от Западна Вирджиния.

Пресата пък сипеше критики срещу Кенеди и градската полиция, че били неспособни да се справят. Че галели престъпниците с перце, че се криели в миша дупка. В един репортаж даже намекнаха, че Кенеди не можел да бъде открит по телефона по време на престрелката в театъра, защото точно в този момент си резервирал билети за мач. Коментарите по телевизията също не бяха особено ласкави. Един политически коментатор си позволи да цитира известната фраза на конгресмен Лейнър: „че Кенеди правел курбан на терористите“. Дори използва думата „страхливец“ в предаването. Два пъти.

Телефонът иззвъня. Уендъл Джефрис, който седеше срещу кмета, грабна пръв слушалката:

— Аха. Да…

Затвори очи, после поклати глава. Послуша още известно време. Затвори.

— Е?

— Олизали са целия театър, но не са открили и частичка от улика. Никакви отпечатъци. Никакви свидетели, поне не достоверни.

— Господи, какъв е този човек? Невидим ли е?

— Имат някои насоки, благодарение на онзи бивш агент.

— Бивш агент ли?

— Експерт по анализа на документи. Открил е някои неща, но не много.

— Трябва да вдигнем армията — завайка се Кенеди. — Да поставим полицаи на всеки ъгъл, да извършват масови проверки.

Джефрис вирна подигравателно глава. Чудна идея, само дето граничи с фантастичното.

Кенеди въздъхна:

— Може да не ме е чул. Може да не е гледал предаването.

— Може.

— Ама това са двайсет милиона долара! — започна да спори кметът с невидимия си опонент. — Защо, по дяволите, не се обажда? Може да получи двайсет милиона долара.

— Почти са го хванали. Може би следващия път ще успеят.

Кенеди спря до прозореца. Погледна термометъра от външната страна. Нула градуса. Само преди половин час беше три.

Температурите се понижаваха…

„Защо дойде тук? — обърна се мислено той към Гробокопача. — Защо точно тук? Защо сега?“

Вдигна поглед към подобната на огромна торта сграда на Капитолия. Когато Пиер д’Анфан дошъл да проектира Вашингтон през 1792 г., прокарал права линия от север на юг и още една — перпендикулярна на първата. Така разделил града на четири части, които съществуват и сега. Капитолия се намира в пресечната точка на тези линии.

— Като центъра на оптически мерник — бе казал някакъв адвокат, когато Кенеди свидетелстваше пред една комисия на Конгреса.

Този метафоричен оптически мерник обаче можеше да се насочи и към самия кмет.

Разположеният на сто и шейсет квадратни километра град заплашваше да рухне, а Кенеди се стремеше с всички сили да предотврати това. Беше кореняк, същество от изчезващ вид — населението на града постоянно спадаше и от осемстотин хиляди бе намаляло на половин милион.

Като странен политически хибрид градът бе оставен на самоуправление едва през 1970 г. Оттогава кметът и тринайсетчленният Градски съвет водеха отчаяна борба да ограничат престъпността, образователната система да бъде ефективна, да се закърпят финансите и да се тушира междурасовото напрежение.

Имаше опасност Конгресът отново да се намеси и да вземе града под свое попечителство. Законодателите вече бяха отнели финансовите правомощия на кмета.

Джери Кенеди лично бе изпитал какво може да стане, ако градът продължи стремглавото си падение. През 1975 година, когато работеше като юрист за Окръжния училищен съвет, бе отишъл в парка Мол за Деня на братството — празника в името на междурасовото единство. Той бе сред стотиците ранени в избухналите сбивания на расова основа. Точно в този ден окончателно се отказа от плановете си да се премести във Вирджиния и да се кандидатира за Конгреса. Реши да стане кмет на столицата. С божията воля щеше да почисти това място.

За Кенеди разрешението бе ясно. Ключовата дума бе „образование“. Децата трябва да се привлекат в училищата и да се задържат там. Да получат знания. Да бъдат възпитани. Да повярват в ценностите на обществото.