Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Напуснал, уволнен или си е взел безсрочен неплатен отпуск?

— Не знам със сигурност — отвърна Нанс. Замълча за момент, после продължи: — Не успяхме да открием достатъчно информация за кредитните му карти, защото е празник, но е отседнал в „Ренесанс“, дал е истинското си име. Пристигнал е на обяд с полет на „Юнайтед експрес“ от Хартфорд. Без предварителна резервация. Купил си е билета в десет тази сутрин.

— Значи е тръгнал веднага след първия удар — отбеляза Лукас.

— С еднопосочен билет ли? — осведоми се Кинкейд, сякаш бе предвидил следващия ѝ въпрос.

— Да.

— Какво мислите? — попита Лукас.

— Проклет журналист, това мисля — изръмжа сърдито Кейдж.

Тя се обърна към Кинкейд:

— А ти?

— Какво мисля ли? Предлагам да се споразумеем. Когато анализирам някой текст, имам нужда от всяка възможна информация за автора му.

— Ако си сигурен, че наистина това е авторът — отбеляза скептично Лукас. Замисли се, после продължи: — На мен ми прилича на мошеник. Толкова ли сме отчаяни, че да му се доверим?

— Да — отвърна Кинкейд; погледна електронния часовник над компютъра на Гелър. — Мисля, че да.

В задушната стаичка Лукас се обърна към Чизман:

— Ако остане между нас… и ако достигнем успешно решение…

Журналистът се изсмя на увъртанията ѝ, даде ѝ знак да дължана.

— При тези условия можем да ви дадем достъп до материали и данни за книгата ви. Още не знам в каква степен. Но ще имате някои извънредни привилегии.

— О, любимият ми израз! Извънредни привилегии. Да, точно това искам.

— Всичко, което ви кажем сега, обаче трябва да остане в пълна тайна.

— Съгласен.

Лукас кимна на Паркър, който попита:

— Името Гробокопача говори ли ви нещо?

— Гробокопач ли? — Чизман поклати глава. — Не. Като гробар ли?

— Не знаем. Това е прозвището на убиеца, когото вие наричате Месаря — обясни Лукас.

— Аз го наричам: Месаря само защото това име му беше дадено от вестниците в Бостън. От „Ню Йорк Пост“ го наричаха Дявола. Във Филаделфия — Разплакващия вдовици.

— Ню Йорк ли? И Филаделфия? — попита тревожно Лукас.

— Господи — промърмори Кейдж. — Сериен убиец.

— Придвижват се по крайбрежието към… Не ви ли е любопитно? Може би към Флорида, където да прекарат блажено старините си? Или, по-вероятно, някъде към островите.

— Какво е станало в другите градове? — попита Паркър.

— Чували ли сте за случая „Интернешънъл Бевъридж“?

Лукас, разбира се, бе запозната с историята на престъпността.

— Президентът на компанията, нали? Отвлякоха го.

— Нещо по-подробно? — поинтересува се Паркър; бе впечатлен от знанията ѝ.

Чизман погледна Лукас, която му кимна да продължава.

— Полицията още не е много наясно, но, изглежда, че Месаря е отвлякъл семейството на президента на фирмата.

Жената се обадила на съпруга си да намери малко пари. ТОЙ се съгласил…

— Имало ли е писмо с искането за откуп? — прекъсна го Паркър с надеждата да открие друг документ за анализиране. — Някаква бележка?

— Не. Исканията са отправени по телефона. И така, бизнесменът обещава на похитителя, че ще плати. След това се обажда на ченгетата и те обграждат къщата, а той отива да тегли пари. Когато обаче в банката отварят сейфа, един от клиентите вади пистолет и започва да стреля. Избива всички: президента на „Интернешънъл Бевъридж“, двама охранители, трима клиенти, три касиерки, двама дежурни заместник-директори. На видеозаписа се вижда друг мъж, който влиза в сейфа и излиза с торба пари.

— Значи в къщата не е имало никой, така ли? — попита Лукас, която вече започваше да разбира сценария.

— Никой жив. Месаря… Гробокопача вече бил избил заложниците.

— Напипал е слабото им място — отбеляза горчиво Паркър. — В преговори за заложници или при предаването на откуп полицията обикновено е в по-изгодна позиция. Той ги е изпреварил.

Не доизказа докрай, което мислеше: че това е идеалното решение за такава сложна задача, ако човек не се спира пред убийство.

— Има ли нещо полезно в записа от банката? — попита Кейдж.

— Освен да научите цвета на маските им за ски, не.

Кейдж вдигна рамене, сякаш да каже: „Е, трябваше все пак да попитам.“

— А какво е станало във Филаделфия? — поинтересува се Лукас.

— О, това е много интересен случай — усмихна се цинично Чизман. — Гробокопача се качва на автобус. Сяда до някого и го застрелва със заглушителя. Така убил трима, след това съучастникът му иска откуп. Кметството се съгласява, но изпраща отряд да го залови. Съучастникът обаче знае в коя банка са вложени средствата на общината. Веднага щом новобранците, изпратени да изтеглят сумата, излизат с парите, Гробокопача ги застрелва в тила и двамата престъпници се омитат.