Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Мислите, че крадецът е бил съучастник на Месаря, така ли?

— Че какъв да е иначе?

Лукас въздъхна:

— Имаме нужда от всички сведения, които можете да ни предоставите. Предполагам, че не сте тук от високо гражданско съзнание.

Чизман се изсмя.

— Какво точно искате? — добави тя.

— Достъп — изплю бързо той. — Нищо повече.

— До информация?

— Да. За книгата ми.

— Изчакайте.

Тя се надигна и направи знак на Кейдж и Паркър да я последват.

В непосредствено съседство със Синята стая на първия етаж на главната щабквартира на ФБР, в малка, тъмна стаичка седеше Тоби Гелър и се взираше в някакво сложно контролно табло.

Беше гледал разговора с Хенри Чизман на шест различни монитора.

Чизман не подозираше, че го наблюдават, защото Бюрото не използваше огледални стъкла в стаите за разпити като в обикновените полицейски участъци. На стените на стаята висяха три репродукции на импресионистични картини. Те обаче не бяха избрани от дизайнер по вътрешно обзавеждане, а от самия Тоби Гелър и неколцина други служители от Компютърно-техническия отдел на Бюрото. Репродукциите бяха от картини на Жорж Сьора. В миниатюрните точки на всяка картина бяха вградени микровидеокамери, насочени така, че да покриват цялото пространство в стаята за разпити.

Разговорите се записваха от три различни дигитални устройства, едното — свързано с компютър, програмиран да открива честотата на звука при изваждане на пистолет. Чизман, както всички посетители, бе претърсен ръчно и с метален детектор за хладно и огнестрелно оръжие, но в тази професия предохранителните мерки никога не са излишни.

Лукас бе инструктирала Гелър, въпреки че основната му специалност бяха не мерките за сигурност, а анализът на статистически данни. Чизман споменава някакъв факт — например грабежа в Бостън — и Гелър моментално предава информацията на Сюзан Нанс, млад специален агент, която чакаше на горния етаж в Комуникационния отдел. Тя на свой ред изпраща сведенията в съответното местно управление на Бюрото за потвърждение.

Чизман така и не отпи от чашата, предложена му от Кейдж, но я стискаше нервно, както правеха всички в помещенията за разпити на ФБР. Повърхността на чашата бе чувствителна на допир, с вградени микрочип, батерия и предавател в дръжката. Тя създаваше дигитален образ на отпечатъците на Чизман и го предаваше на компютъра на Гелър. Информацията се изпращаше в реално време към електронната картотека на Автоматичната система за идентифициране на отпечатъци за сравнение.

Една от видеокамерите — върху репродукцията на знаменитата картина на Сьора „Неделен следобед на остров Ла Гранд Жат“, която бе най-странната от трите и всеки посетител в стаята за разпити гледаше най-често нея — следеше очите на Чизман и сканираше ретините му с цел „анализ на вероятността за съобщаване на истината“, накратко: детектор на лъжата. Със същата цел Гелър провеждаше и анализ на интонацията му.

Лукас заведе Кейдж и Кинкейд в стаята за наблюдение.

— Нещо интересно? — обърна се тя към Гелър.

— Обработват ни с предимство — отвърна той, без да спира да трака трескаво по клавиатурата.

След момент телефонът иззвъня и Лукас припряно натисна копчето на високоговорителя.

— Тоби? — обади се женски глас.

— Казвай — подкани я той. — Екипът е тук.

— Здравей, Сюзан — включи се Лукас. — Аз съм Маргарет. Казвай.

— Добре, проверката на отпечатъците е отрицателна. Вашият човек не е викан за справка, арестуван или съден. Името Хенри Чизман не е лъжливо, адресът е в Хартфорд, Кънектикът. Живее в собствена къща от дванайсет години. Редовно внася данъци, а миналата година е изплатил и къщата. Снимката, която ми изпратихте, показва деветдесет и пет процента еднаквост с тази от шофьорската му книжка.

— Това добре ли е? — поинтересува се Кинкейд.

— Последната ми снимка има деветдесет и два процента съвпадение с истинския ми образ — отвърна Нанс. — Сега съм с по-дълга коса. Според информацията от Осигурителния институт и Данъчното управление работи като журналист от 1971-ва, но от няколко години няма практически никакви доходи. През тези години е декларирал, че работи като писател на свободна практика. Значи има предостатъчно свободно време. Тази година не е плащал никакви осигуровки, в което преди е бил изряден. Следователно няма никакви облагаеми доходи. Преди десет години е бил подложен на усилено медикаментозно лечение. Както изглежда, за алкохолизъм. Преди година напуснал работата си в местния вестник на Хартфорд с годишна заплата от петдесет и една хиляди долара. Сега явно живее от спестявания.