Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Вече започваше да си припомня разположението на всичко в лабораторията. Отиде до един шкаф и извади работна дъска и няколко листа за събиране на следови улики. Хвана бележката за ъгълчето и прокара по нея четка от камилски косми, за да смъкне дребните частици, полепнали по хартията. Не успя да изчетка нищо. Това не го изненада. Хартията е едно от най-силно абсорбиращите вещества — задържа много частички, но те обикновено остават здраво свързани с целулозните влакна.

Паркър извади голяма игла от куфарчето си и изчегърта няколко малки частици мастило и хартия от бележката и от плика.

— Знаеш ли как се работи с това? — попита той Гелър, като посочи хроматографския апарат в ъгъла на лабораторията.

— О, разбира се. Дори веднъж разглобих един. Просто от любопитство.

Паркър му подаде изчегъртаните частички:

— Пуснѝ отделни проби от бележката и от плика.

— Дадено.

— Какво прави това чудо? — полюбопитства Си Пи. Агентите под прикритие и членовете на тактическите отряди обикновено нямат особено търпение за лабораторна работа и познанията им по криминология са съвсем оскъдни.

Паркър му обясни: хроматографският апарат разлага химическите вещества, открити на местопрестъплението, на съставните им части и ги анализира. Машината забръмча заплашително — всъщност тя изгаря пробите и анализира получените в резултат на това газове.

Паркър отново прокара четката по бележката и по плика и този път успя да свали някакви частици. Сложи двете проби на два различни микроскопа „Лайц“. Погледна през окуляра на единия, после на другия. Завъртя копчетата за фокусиране и добре смазаните механизми се задвижиха плавно. Взря се в единия препарат, после се обърна към Гелър:

— Ще се наложи да вкараш профилите на тези следови улики в компютъра. — Кимна към микроскопа. — Как ще стане?

— Няма да повярваш колко е лесно.

Младият агент включи оптични кабели в микроскопите. Двете жици минаваха през някаква безлична сива кутия, Гелър я свърза чрез друг кабел с един от компютрите в лабораторията. Включи го и на монитора се появи образът на частичките, които Паркър наблюдаваше на микроскопа. Извика едно меню на екрана.

Обърна се към Паркър:

— Само натискаш това копче и ще ти ги запомни в JPEG-формат.

— Ще може ли да ги изпратя по електронната поща?

— Само кажи на кого.

— Една секунда да намеря адреса. Преди това обаче искам да ги погледнем при различно увеличение.

Паркър и Гелър записаха образи с по три увеличения от всеки микроскоп.

Едва свършиха и хроматографският апарат изпиука и резултатите заизлизаха на монитора.

— Имаме на разположение двама специалисти от „Следови улики“ и „Елементарен анализ“.

Това са двата отдела на Бюрото, които се занимавате анализ на веществени доказателства, открити в много матки количества.

— Остави ги да си ходят вкъщи. Ще използваме услугите на друг човек.

— На кого? — намръщи се Лукас.

— В Ню Йорк е.

— В Нюйоркското полицейско управление? — попита Кейдж.

— Вече не. Напусна.

— Защо не някой тукашен? — поинтересува се Лукас.

— Защото този мой приятел е най-добрият криминолог в страната. Той е основателят на ЕИВД.

— На нашия Екип за изследване на веществени доказателства? — изненада се Си Пи.

— Именно.

Паркър погледна бележника си и набра някакъв номер.

— Ама — отбеляза Харди — сега е Нова година. Сигурно не си е вкъщи.

— Напротив — отвърна Паркър, — той почти не излиза.

— Дори в празнични дни?

— Дори в празнични дни.

— Паркър Кинкейд — прозвуча гласът от слушалката. — Чудех се дали няма да ми се обадите от вашия край.

— Значи си научил за проблемите ни, а?

— О, аз научавам всичко — отвърна Линкълн Райм. Паркър не беше забравил навика му да прави гръмки изказвания. — Нали, Том? Не научавам ли всичко? Паркър, помниш Том, нали? Многострадалния Том.

— Здравей, Паркър.

— Здравей, Том. Още ли те мъчи този глезльо?

— А как иначе — отвърна самодоволно Линкълн. — Мислех, че си вече пенсионер, Паркър.

— Бях. Допреди два часа.

Паркър бе срещал Райм само веднъж. Криминологът беше хубав мъж, горе-долу на неговата възраст, с тъмна коса. Бе парализиран от врата надолу, но понякога работеше като консултант-експерт по някои разследвания, седейки в апартамента си в Западен Сентрал Парк.

— Много ми харесаха лекциите ти, Паркър. Миналата година.

Паркър си спомни Райм, седнал на яркочервена луксозна инвалидна количка до първия ред в залата на полицейския колеж „Джон Джей“ в Ню Йорк. Темата на лекциите бе „Криминологична лингвистика“.