Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Паркър заговори:

— „Кому да кажа“ и „платете на мен“ наистина звучат като изрази на чужденец. Тази падежна форма на местоимението „кой“ е характерна за някои славянски и германски езици. Немски, чешки или полски например. Конструкция от типа „Платете на мен“ обаче не съществува в тях. Мисля, че е включил граматически неправилни изрази, за да го помислим за чужденец. Да ни подведе.

— Не знам — продължи да се колебае Кейдж.

— Почакай. Виж как се е опитал да го направи — написал ги е един след друг, сякаш в един момент му е хрумнало да ги включи, после е продължил да пише гладко. Ако родният му език не беше английски, щеше да има много повече такива грешки. Вижте например последното изречение на писмото. Книжовното: „Само аз го знам“, не „Само аз знам него“ или нещо подобно. Между другото, точно затова реших, че е прекарвал голяма част от времето си пред компютъра. Аз постоянно се ровя в Интернет, търся информация за редки документи. Много от хората, които посещават Мрежата, са чужденци, но пишат на английски. Пълно е с такива неправилни изрази.

— Съгласна съм за компютъра — подкрепи го Лукас. — Не сме сигурни, но смятаме, че точно от Интернет е научил как да си направи заглушител и как да модифицира автомата за работа с картечна лента. Сега всеки може да намери такава информация.

— Е — отбеляза Си Пи, — ако наистина не е чужденец, сигурно е глупак. Гледайте какви грешки. — Обърна се към Лукас: — Звучи като селяците, дето ги заловихме в Манасас Парк.

— Всичко е за заблуда — заяви Паркър.

— Ама — възрази Лукас — виж още първото изречение: „Краят е нощ.“ Очевидно е искал да каже „Краят е близо“ 1 1 Night — нощ; nigh — близо (англ.) .

— О — продължи Паркър, — това е механична грешка, не е показателна за образованието му.

— Ами правописните грешки? — попита Харди. — Грешните главни букви?

Детективът внимателно оглеждаше писмото.

— О, виждал съм текстове, пълни с много повече грешки — не се предаваше Паркър. — Използвал е едновременно и знака за долар, и думата „долари“. Често се допуска по невнимание. Освен това, като говори за парите, е включил и едно непотребно допълнение в подчиненото изречение. — Той посочи на екрана: „Искам $20 милиона долара в брой, които ще ги сложите в найлонов плик…“ — Обърнете внимание — „които ще ги сложите“. Обикновено грешки от този тип отразяват говорни грешки, а при писане човек е по-взискателен към речта си.

Той мина бавно пред шрайбпроектора и буквите се отразиха по лицето и раменете му.

— Колкото до грешките — продължи, — например „никой не можи да го спре“ — някои хора произнасят неудареното е като и , диалектна особеност, и отразяват това при писане. Когато човек пише бързо, не се замисля и допуска такива грешки.

Обърна се към Харди:

— Що се отнася до главните букви, това не са грешки. По стилистични съображения се допуска понятия, натоварени с емоционално съдържание, да се изписват с главна буква, например Любов, Родина… Убеден съм, че се опитва да ни накара да го мислим за нискообразован, но не е.

— И по какво в бележката съдиш за това? — поинтересува се Лукас.

Погледна писмото така, сякаш виждаше съвсем различен текст от този, за който говореше Паркър. Експертът се усмихна:

— Основната му грешка е, че не е направил някои грешки, които би трябвало да направи. Например използва запетаите в сложните изречения съвсем правилно. — Посочи на екрана: „Ако ме убиете, той ще продължи да убива.“ — Съвсем на място са и запетаите пред „че“ и „който“…

— Трябвало да се пише запетайка пред „който“, така ли? — изръмжа Си Пи. — Кой го е грижа?

„Мен — отговори му наум Паркър. — Защото точно такива дреболии ни помагат да разберем истината.“

— Изглежда, че е срещнал трудности с думата „арестувам“ — отбеляза Харди. — Какво ще кажеш за това?

— Така изглежда — съгласи се Паркър. — Само че знаеш ли какво е задраскал? Погледнах го на инфрачервена светлина.

— Какво?

— Поредната уловка!

— Уловка ли?

— Да. Не е написал нищо. Само е искал да си помислим, че думата е сложна за него.

— Защо му е да си дава толкова зор само за да ни накара да си мислим, че е глупак?

— За да ни подлъже да търсим нискообразован американец или пък имигрант. Да ни хвърли прах в очите! И да не можем да предвидим действията му. Разбира се , че е умен. Само погледнете какво място е избрал за прибиране на откупа.

— Мястото за откупа ли? — изненада се Лукас.