Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Какво хубаво жълто цвете имаш, Памела. Благодаря за тото. Гробокопача си облича палтото, може би е черно, може би е синьо.

Занася купичката за супа в кухнята и я оставя в умивалника.

Чуди се защо човекът, който му казва какво да прави, не му се обажда още. Казал му е, че може да не се обади, но Гробокопача чувства, че съжалява, задето не може да чуе гласа му. Тъжен ли съм? Мммм. Мммм.

Той намира кожените си ръкавици. Това са много хубави ръкавици, с удебеления откъм горната страна на пръстите. Миризмата им му напомня за нещо от миналото, въпреки че не знае точно какво. Той използва гумени ръкавици, докато зарежда автомата. Но гумата не мирише добре. Носи кожените ръкавици, когато отваря врати или докосва предмети близо до мястото, където стреля и гледа как хората падат като есенни листа.

Гробокопача закопчава тъмното си палто, може би е синьо, може би е черно.

Помирисва отново ръкавиците.

Странно.

Слага автомата в плика с кученцата, слага и още патрони.

Излиза от стаята и затваря вратата. Заключва внимателно, както трябва. Гробокопача много добре знае какво трябва да прави.

Да забие парче огледало във врата на някоя жена например. Да купи на жена си подарък. Да си изяде супата. Да си намери нов ярък и блестящ найлонов плик. С кученца.

— Защо кученца? — бе попитал Гробокопача.

— Ей така — отвърна човекът, който му казва какво да прави.

О.

И точно такъв си купи.

15.00

Паркър Кинкейд, седнал на сивия въртящ се стол, който сам си бе поръчал преди много години, пристъпи към един тест, който се прави от много малко графолози.

Прочете бележката.

После още веднъж. И още половин дузина пъти.

Той вярваше, че съдържанието на документа разкрива много неща за автора. Веднъж например го помолиха да се произнесе по автентичността на едно писмо, за което се предполагаше, че е изпратено от Ейбрахам Линкълн до Джеферсън Дейвис. В него великият държавник и военачалник обещаваше да позволи на някои щати да се отделят, ако войските на Конфедерацията капитулират.

Директорът на Американската асоциация на историците беше направо шокиран от това разкритие, което би преобърнало надолу с главата цялата история на Съединените щати. Други учени вече бяха установили, че хартията е произведена през шейсетте години на деветнайсети век. Мастилото бе проникнало между целулозните нишки в степен, съответстваща на предполагаемото време на престой, а почеркът очевидно беше на Линкълн.

Въпреки това на Паркър не му се наложи дори да разопакова лупата си. Просто прочете документа и заяви, че произходът му е съмнителен. Което, чуто от устата на специалист по анализ на документи, означава, че писмото със сигурност е фалшификат.

Каква беше причината? Писмото бе подписано: „Ейб Линкълн“. Шестнайсетият президент ненавиждал умалителното „Ейб“ и никога не би подписал документ с него. Фалшификаторът бе заловен и осъден — както много често се случва при дела за документна измама — условно.

Сега, докато четеше бележката, Паркър внимателно следеше словореда и граматическите особености на текста.

Пред очите му изникна образът на съчинителя на тази бележка — човекът, който лежеше шест етажа под тях, в моргата на ФБР.

— Готово — провикна се Тоби Гелър. — Получих психолингвистичния профил от Куонтико.

Паркър погледна монитора. Често беше използвал този вид компютърен анализ преди. Целият текст на писмото, точно както е написан, се вкарва в компютъра и той го анализира и сравнява с данни от големия „речник на заплахите“, съдържащ повече от 250 хиляди думи, а после със стандартен речник с милиони думи. След това писмото се сравнява с други заплашителни бележки от картотеката. По този начин могат да се определят и някои качества на автора.

— „Психолингвистичен профил на неизвестен извършител 12-31А (починал), СТРЕЛМЕТ — зачете Гелър. — Данните сочат, че гореспоменатият неизвестен извършител е чужденец и е в страната от две-три години. Бил е слабообразован и е посещавал не повече от две години училище, отговарящо на американската гимназия. Коефициентът на интелигентност вероятно е около 100, плюс-минус 11 точки. Заплахите в изследваната бележка не отговарят на нищо в картотеките. Начинът на изразяване е характерен както за политически, така и за търсещи лична облага терористи.“

Той отпечата доклада и го подаде на Паркър.

— Чужденец — изсумтя Лукас, — знаех си. Вдигна снимката на премазания от камиона труп: — Изглежда средноевропейски тип. Сърбин, чех или словак.