Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Да! — възкликна той. — Открихме нещо.

Лукас се наведе над него и той усети лек аромат на цветя. Парфюм? Не. Познаваше я едва от час, но реши, че не е от жените, които използват парфюми. Ароматът вероятно идваше от сапуна ѝ.

— Има няколко грапавини — обяви той. — Престъпникът е писал нещо друго и е използвал плика за подложка.

Той хвана електростатичния лист с две ръце и го завъртя, за да види по-ясно следите от буквите.

— Добре, някой да записва. Първа дума: к , ъ , л , малки букви. После главно М и малко е . После не се чете.

Кейдж записа буквите в един бележник и ги загледа в недоумение. Вдигна рамене:

— Какво означава това?

Си Пи подръпна пробитото си за обеци ухо.

— Нямам представа — измърмори.

— Ако не е в битове и байтове, аз съм безсилен — призна Гелър.

Лукас също поклати глава.

Паркър обаче разбра какво означават буквите още от пръв поглед. Изненада се, че никой друг не се досеща.

— Това е мястото на първото убийство — заяви.

— Какво искаш да кажеш? — полюбопитства Бейкър.

— Ами да — досети се Лукас. — Дюпон С-ъ-р-к-ъ-л, главното М е за „Метро“.

— Разбира се — прошепна Харди.

„Главоблъсканиците винаги изглеждат лесни, когато знаеш отговора…“

— Това е мястото на първото убийство — заразмишлява на глас Паркър. — Отдолу обаче има нещо друго. Виждате ли го? Можете ли да го прочетете? — Той отново завъртя листа пред очите на Лукас. — Господи, много трудно се разчита.

Тя се наведе напред:

— Виждам само три букви. Само тях мога да различа. Малки т , е и л .

— Друго? — попита Харди.

Паркър присви очи:

— Не, нищо.

— Т-е-л — замисли се Лукас.

— Телефон, телеграма, телекомуникации? — опита да отгатне Кейдж. — Телевизия?

— Може би е решил да нападне някоя телевизионна станция — предположи Си Пи — по време на предаване на живо.

— Не, не — не се съгласи Паркър. — Вижте позицията на буквите спрямо предишния ред: „… къл Ме…“ Ако е писал приблизително еднакви по дължина редове, „тел“ трябва да е в края на думата. — Изведнъж се досети: — Това е…

— Хотел — изпревари го Лукас. — Следващата му цел е някой хотел.

— Точно така.

— Или мотел — добави Харди.

— Не — възрази Паркър, — не мисля. Той избира оживени места. В мотелите няма големи заведения. Всички празненства тази вечер се уреждат в хотелски салони.

— Освен това — добави Лукас — той се придвижва пеша или с обществения транспорт. Мотелите обикновено са в отдалечени райони. Тази вечер движението е прекалено натоварено, за да разчита на кола.

— Страхотно! — възкликна Кейдж, после посърна: — Но в града сигурно има повече от двеста хотела.

— Как ще стесним търсенето? — попита Бейкър.

— Бих заложил на големите хотели… — Паркър кимна на Лукас: — Права си, вероятно близо до някой голям транспортен център, в някой гъстонаселен район.

Бейкър тръсна шумно телефонния указател върху масата.

— Само в Окръга ли? — попита.

Заразлиства го. Си Пи Ардъл се приближи и надникна над рамото на тактическия агент.

— Нали изнудва управата на Вашингтон, не на Мериленд или Вирджиния. Предлагам да се ограничим с федералния окръг — каза Паркър.

— Съгласна — обади се Лукас. — Освен това можем да елиминираме всички имена, в които „хотел“ е първата дума в наименованието — заради положението на буквите в надписа. И никакви пансиони и общежития!

Кейдж и Харди се присъединиха към Си Пи и Бейкър. И Четиримата се скупчиха над указателя. Започнаха да отбелязват вероятните места и да обсъждат дали един или друг избор е логичен.

След десетина минути изготвиха списък от двайсет и два хотела. Кейдж написа имената с четливия си почерк на един лист и го подаде на Джери Бейкър.

— Преди да пратите някого, обадете се и проверете дали някои от приемите не са за дипломати или политици. Можем и тях да изключим.

— Защо? — поинтересува се Бейкър.

— Защото там ще бъка от въоръжени телохранители, нали така? — обади се Лукас.

Паркър кимна:

— И хора от тайните служби. Престъпникът не би избрал такава компания.

— Добре — каза Бейкър и излезе, изваждайки телефона си в движение.

„Да, но като се изключат тези, колко хотела ще останат?“ — запита се Паркър.

Много. Прекалено много.

Прекалено много възможни отговори.

„Три сокола ядат пилетата на един фермер…“

14.25

„Драги съграждани…“

Напудриха челото му, мушнаха слушалка в ухото му, включиха ослепителните прожектори.