Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Паркър продължи да разглежда с лупата си бележката, търсейки по-забележителните лични характеристики на почерка на изнудвача.

„Татко, много си смешен. Приличаш на Шерлок Холмс…“

Най-сетне забеляза нещо.

Точката над малкото i .

Повечето хора или поставят точка с химикалката, или, ако пишат бързо, драсват чертичка, удебелена в лявата и изтъняваща в дясната си част.

Изнудвачът от случая СТРЕЛМЕТ обаче поставяше необичайна точка върху буквите i и j . Изтъняващата част на чертичката сочеше право нагоре, така че точката имаше фо̀рмата на капка. Паркър беше виждал подобно нещо преди години, в серия заплашителни писма до една жена, която най-накрая бе убита. Убиецът ги беше писал със собствената си кръв. Паркър кръсти тази необичайна точка „Сълзата на дявола“ и включи описанието в един от учебниците си по криминологична лингвистика.

— Тук има нещо интересно — обяви той.

— Какво? — наостри уши Кейдж.

Паркър обясни за точката и как я е нарекъл.

— „Сълзата на дявола“ ли? — повтори Лукас. Наименованието явно не ѝ се нравеше. Паркър предположи, че се чувства по-уверена с твърдите улики, отколкото с отвлечените понятия. Спомни си, че беше реагирала по подобен начин, когато Харди спомена, че Гробокопача бил като призрак.

Тя се наведе до него. Късата ѝ руса коса закри част от лицето ѝ.

— Има ли връзка с твоя случай? — попита. — С онова убийство?

— Не, не. Екзекутираха го отдавна. Но това… — Паркър посочи листа — може да ни покаже къде е живял.

— Как? — поинтересува се Джери Бейкър.

— Ако успеем да стесним кръга на търсенето до някой окръг или, още по-добре, до някое градче, ще прегледаме обществения архив.

Харди се изсмя кратко:

— Може ли да се открие човек по този начин?

— И още как. Чували ли сте за Микеле Синдона?

Си Пи поклати глава.

— Кой? — попита Харди.

Лукас се замисли, после каза:

— Не беше ли финансист? Човекът, който се разпореждаше с финансите на Ватикана.

— Точно така. Арестуваха го за банкова измама, но точно преди делото изчезна. Появи се след няколко месеца с твърдението, че бил отвлечен, набутан в някаква кола и закаран на неизвестно място. Носеха се обаче слухове, че това е лъжа и че всъщност е бил в Италия, после се върнал в Ню Йорк. Доколкото си спомням, един специалист по изследването на документи от Южния район откри една особеност в почерка му — Синдона винаги поставял точка в кръгчето на цифрата 9. Агентите прегледаха хиляди формуляри за закупуване на билети от Ню Йорк до Италия. Откриха точка в една деветка на бланка, попълнена от пътник, който после се оказа, че пътувал под фалшиво име. Успяха да свалят латентен отпечатък на Синдона от формуляра.

— Човече — промърмори Си Пи, — да отидеш в затвора заради някаква си точка! За такава дреболия…

— О, обикновено разкриваме престъпниците точно благодарение на такива дреболии. Невинаги. Но най-често става така.

Паркър постави бележката под сканиращото устройство на апарата за спектрален анализ. Уредът използва различни източници на светлина, от ултравиолетови до инфрачервени, и с негова помощ специалистите успяват да видят задраскани и изтрити букви. На Паркър му беше любопитно да разбере какво е задрасканото пред думата „арестувате“. Огледа цялата бележка, не откри изтрити думи. Провери плика, тук също нямаше трито.

— Какво откри?

— След малко ще ти кажа. Не ми давай зор, Кейдж.

— Два и двайсет е — напомни агентът.

— Няма нужда да ми казваш, познавам часовника. Децата са ме научили.

Паркър отиде при апарата за електростатичен анализ. Интересуваше го има ли следи от други бележки, писани върху страници, намирали се над изследвания лист. Няма специалист по анализ на документи, който да не използва АЕСА. Веднъж, след смъртта на един богат банкер, Паркър бе натоварен със задачата да изследва завещанието, в което той лишаваше от наследство всичките си деца в полза на една млада прислужница. Паркър почти бе готов да обяви документа за оригинален. Подписите бяха изрядни, датите и допълнителните разпореждания — логични. Апаратът за електростатичен анализ обаче разкри невидим с просто око надпис: „Това ще заблуди нещастниците.“ Прислужницата призна, че е наела човек да фалшифицира завещанието.

Паркър постави бележката на апарата. След това вдигна един пластмасов лист от машината и го огледа.

Нищо.

Сложи плика. Пак вдигна тънкия найлонов лист и го погледна на светлината. Сърцето му подскочи от възбуда — върху листа се виждаха фини сиви черти.