Джефри Дивър - Сълзата на дявола

„… да загърбим насилието в този последен ден на годината, обадете ми се, за да постигнем някакво съгласие… Моля ви…“

Джефрис се наведе още по-ниско до ухото му.

— Запомни — ако той слуша, убиеца имам предвид, това може да е краят. Може би ще се поблазни от парите и ще го заловят.

Преди Кенеди да отговори, гласът на режисьора обяви:

— Една минута до ефир.

Гробокопача си има нов плик.

Яркочервен, съвсем като за Коледа, с картинки на кученца с панделки на врата. Гробокопача си купи плика в Холмарк. Може да се гордее с този плик, въпреки че не е сигурен точно какво е да се гордееш. За много неща не е сигурен, след като куршумът мина през черепа му, убивайки някои от сивите му мозъчни клетки и оставяйки други. Смешно е устроен човек… Смешно е…

Гробокопача седи в едно удобно кресло в скапания си мотел с чаша вода и празна купичка за супа пред себе си.

Гледа телевизия.

На екрана показват нещо. Някаква реклама. Като рекламата, която си спомня, че е гледал, след като куршумът проби дупка над окото му и се поразходи из черепа му. (Някой му беше представил събитията по този начин. Не помнеше вече кой. Може би някой приятел. Може би човекът, който му казва какво да прави. Може би.)

Нещо проблесва на екрана. Извиква някакъв странен спомен отпреди много, много време. Той гледаше една реклама — кучета ядат храна за кучета, кученца ядат храна за кученца, като кученцата върху новия му плик. Гледаше рекламата и тогава човекът, който му казва какво да прави, го хвана за ръката и го изведе на дълга разходка. Каза му да го направи, когато Рут остане сама…

— Познаваш ли Рут?

— Аз, ъ… познавам Рут.

Когато Рут остане сама, Гробокопача трябваше да счупи едно огледало, да вземе парче и да го забие във врата ѝ.

— Искаш да кажеш… — заекна Гробокопача.

— Искам да кажа, че трябва да счупиш огледалото, да намериш дълго парче и да го забиеш във врата ѝ.

Гробокопача помни някои неща толкова ясно, сякаш самият Господ ги е запечатал в ума му.

— Добре — завърши човекът, който му казва какво да прави.

— Добре — повтори Гробокопача.

И направи каквото му беше казано. Което много зарадва човека, който му казва какво да прави. Каквато и да беше причината.

Сега Гробокопача седи с плика с кученцата в скута в стаята си в мотела — с гараж, кухничка и безплатна кабелна телевизия на разумни цени. Гледа купичката за супа. Купичката е празна, затова той не би трябвало да е гладен.

Струва му се, че е жаден, затова отпива от водата.

По телевизията пускат друга програма. Той чете на глас надписа:

— Извънредно включване. Мммм. Мммм. Говори…

Щрак. Говори…

Щрак.

Извънредно предаване на ВПЛТ.

Значи е важно. Трябва да слушам.

Един човек, когото Гробокопача познава, се показва на екрана. Виждал е негови снимки. Това е…

„Кметът на Вашингтон, Джералд Д. Кенеди.“ Така пише на екрана.

Кметът говори и Гробокопача слуша:

— Драги съграждани, добър вечер. Както знаете, тази сутрин в станцията на метрото на Дюпон Съркъл бе извършено ужасяващо престъпление. Много хора загинаха при трагични обстоятелства. В този момент убиецът, или убийците, е още на свобода. Искам обаче да ви уверя, че полицията и федералните власти правят всичко, което е по силите им, за да не допуснат второ такова нещастие. Обръщам се към лицата, отговорни за това кръвопролитие: умолявам ви с цялото си сърце, моля ви, свържете се с мен. Трябва да възстановим контактите помежду си и продължим диалога. Нека през този последен ден от годината да загърбим насилието и да заработим заедно, за да предотвратим кръвопролитията. Можем…

Досадно…

Гробокопача изключва телевизора. Рекламите за кучешка храна с хубави кученца му харесват много повече. Също и рекламите за коли: „Оооо, обикновени люде…“ Гробокопача набира гласовата си поща и въвежда кода си: едно-две-две-пет. Цифрите, отбелязващи коледния ден.

Някаква жена, която не звучи като Памела, съпругата му, но не звучи и като Рут (преди стъклото да се забие в гърлото ѝ, разбира се), казва, че няма нови съобщения.

Което означава, че е време да направи както му е заръчал човекът, който му казва какво да прави.

Хубаво е да правиш каквото ти казват хората. Така ще те харесат. И никога няма да те изоставят.

Ще те обичат.

Каквото и да означава „обичам“.

Весела Коледа, Памела, донесох ти това… И ти ли си ми ела нещо! О, каква изненада, каква изненада… Подарък.

Щрак, щрак.