Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Обадил се е в охранителната служба на кметството — намеси се Лен Харди. — Те не записват ли всички обаждания? Можем да проверим дали има акцент.

— Мога да се обзаложа, че е използвал гласов синтезатор — каза Паркър. — Прав ли съм?

— Да — потвърди Лукас. — Типичен електронен глас.

— Да се обадим в Международния — предложи Гелър.

Имаше предвид Отдела за международни убийства и тероризъм на ФБР.

Паркър смачка психолингвистичния профил и го запрати в кошчето.

— Какво…? — започна Лукас.

От гърлото на Си Пи Ардъл се изтръгна звук, който можеше да се оприличи само на груб кикот.

— Единственото вярно нещо в този доклад е, че заплахата е реална. А това вече ни е известно, нали така? — продължи, без да вдига очи от бележката, Кинкейд. — Не знам дали трябва да включваме „Международна престъпност“, или не, мога само да кажа, че този човек не е чужденец и със сигурност е много умен. Коефициентът му на интелигентност вероятно е около сто и шейсет, може и повече.

— Това пък как ти дойде наум? — попита Кейдж; махна към бележката: — Внукът ми пише по-правилно.

— И на мен ми се иска да беше глупав. Така нямаше да се тревожа толкова. — Паркър потропа с пръст по снимката на изнудвача: — Да, европейски произход, но вероятно преди четири поколения. Бил е изключително интелигентен, с много добро образование, вероятно в частно училище, и мисля, че е прекарвал голяма част от времето си пред компютъра. Дошъл е от друг град и вероятно е живял под наем тук. А, и е класически пример за социопат.

Маргарет Лукас се изсмя скептично:

— Откъде разбра всичко това?

— Оттук — посочи бележката Паркър.

Като специалист по съдебна лингвистика Паркър от години анализираше документи без помощта на психолингвистичните компютърни програми — изследваше словосъчетанията и изреченията, които съставят различните хора. Някое престъпление може да бъде разкрито благодарение на една-единствена дума. Преди години свидетелстваше като вещо лице в процеса срещу едно момче, арестувано за убийство. Подсъдимият и приятелят му крадели бира от един магазин, когато продавачът ги усетил и ги нападнал с бухалка за бейзбол. Приятелят на момчето изтръгнал бухалката от ръцете му и го заплашил с нея. Подсъдимият изкрещял: „Дай му я!“. Другият младеж замахнал и убил продавача.

Обвинението твърдеше, че изразът „Дай му я“ означавал „Ударѝ го“. Защитата настояваше, че младежът имал предвид приятелят му да върне бухалката на продавача. Пред съда Паркър потвърди, че в един етап на развитие на американския жаргон „Дай му“ наистина означавало да нараниш, да удариш или да застреляш някого. Сега обаче това значение е отпаднало. Той смяташе, че момчето наистина е искало приятелят му да остави бухалката. Съдът прие показанията на Паркър и осъди момчето само за грабеж, но не и за убийство.

— Ама точно така говорят чужденците — изтъкна Кейдж.

— „Кому да кажа“, „Платете на мен“. Помниш ли отвличането на Линдбърг? От Академията.

Всички агенти на ФБР бяха слушали тази лекция в Куонтико. Преди Бруно Хауптман да бъде арестуван за отвличането на бебето на семейство Линдбърг, специалистите от Бюрото бяха стигнали до извода, че похитителят е немски емигрант, живял в САЩ не повече от три години, и това само по бележките с исканията за откуп. Това помогна за стесняване кръга на заподозрените и накрая престъпникът беше заловен и осъден. Като основно доказателство бе използвано съвпадението на почерка му с този в исканията за откуп.

— Добре, да го погледнем тогава — предложи Паркър и постави бележката върху един старомоден шрайбпроектор.

— Не искаш ли да го прожектираме на видеостената? — попита Тоби Гелър.

— Не. Не обичам електрониката. Трябва да сме колкото може по-близо до оригинала.

Бележката се появи на големия екран на отсрещната стена на лабораторията. Сивкавият документ стоеше пред тях като заподозрян на кръстосан разпит. Паркър се приближи и се взря в големите букви.

Кмет Кенеди,

Краят е нощ. Гробокопача е на свобода и никой не можи да го спре. Той ще продължи да убива — в четири, осем и Полунощ, ако не платите.

Искам $20 милиона долара в брой, които ще ги сложите в найлонов плик и ще го оставите на три километра южно от Шосе 66 на Запад от Околовръстното. Сред Полето. Платете на мен Парите до 12.00. Само аз знам кому да кажа, за да спре да убива. Ако ме арерарестувате, той ще продължи да убива. Ако ме убиете, той ще продължи да убива. Ако мислите, че съм мошеник, ще ви кажа, че някои от куршумите на Гробокопача са боядисани в черно. Само аз го знам.