Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Не… щрак… още не беше свършила.

— Слушай — бе заявил човекът, който му казва какво да прави, и Гробокопача започна да го слуша.

Трябваше да убие още трима души. Някой си Кейдж, някоя си Лукас. И Паркър Кинкейд.

— Него убий най-напред. Разбра ли?

— Мммм, добре.

Гробокопача познава Кинкейд. Идвал е вече в къщата му. Кинкейд има малко момче като Тай, само че Гробокопача не харесва момченцето на Кинкейд, защото Кинкейд иска да го върне в болницата в Кънектикът. Кинкейд иска да му отнеме Тай.

— После, в четири и половина — продължи човекът, който му казва какво да прави, — искам да дойдеш във федералния следствен арест на Трета улица. Ще бъда в медицинската служба. Тя е в задната част на първия етаж. Ще се преструвам на болен. Убий всеки, когото видиш, и ме измъкни.

— Добре.

Гробокопача влиза в столовата и вижда как Кинкейд изскача изпод масата и се втурва в коридора. Той изстрелва нов откос. Лицето на Кинкейд прилича на лицето на Рут, преди да ѝ забие парчето стъкло в гърлото, и на лицето на Памела, преди да забие ножа под златното кръстче, ето ти подарък за Коледа обичам те обичам те обичам те много…

Кинкейд се скрива в друга част на къщата.

Но няма да избяга навън, Гробокопача го знае. Децата са тук. Един баща няма да изостави децата си.

Гробокопача го знае, защото никога не би изоставил Тай. Кинкейд няма да изостави русото момченце и тъмнокосото момиченце.

Ако Паркър Кинкейд се измъкне, Гробокопача никога няма да стигне до Калифорния. На Запад.

Той влиза във всекидневната с насочен напред автомат.

Паркър се претърколи по пода, за да избяга на Гробокопача, удари лакти в паркета, главата го болеше от сблъсъка с ръба на кухненската маса.

Хухалите!, помисли отчаяно и се втурна към стълбите. Нямаше да позволи на Гробокопача да се качи горе. Щеше да го удуши с голи ръце, ако трябва, но щеше да спаси децата си.

Нов откос. Той се отдръпна от стълбите и се хвърли на пода във всекидневната.

Оръжие… Какво да използва? Нямаше нищо подходящо. Не можеше да стигне до кухнята, за да вземе нож. Не можеше да се добере до гаража за брадва.

Защо, по дяволите, върна пистолета на Лукас?

Тогава я видя — бейзболната бухалка, един от коледните подаръци за Роби. Грабна я, стисна увитата с тиксо дръжка и пак се запромъква към стълбите.

„Къде е? Къде?“

Долови стъпки, леки. Скърцане на счупени стъкла под краката на Гробокопача.

Не можеше да определи обаче къде е.

В коридора ли?

В столовата ли? В остъклението на първия етаж?

Какво да прави?

Ако изкрещи на децата да се спасяват през прозореца, те просто щяха да се покажат, за да видят какво става. Трябваше да се качи при тях, да ги вдигне и да скочат заедно през прозореца. Щеше да се постарае да омекоти падането, колкото е възможно. Снегът щеше да му помогне. После щяха да побегнат към хвойновите храсти.

Стъпките се чуха по-близо. Изскърцване. Пауза. Ново изскърцване.

Паркър вдигна очи.

Не! Гробокопача бе в основата на стълбите, канеше се да се качи, гледаше нагоре. С безизразно лице.

„Той е с непроницаема психика…“

Паркър нямаше как да го нападне — щеше да се покаже в цял ръст и да го застрелят, преди да направи и три крачки. Затова запрати с все сила бухалката в столовата. Тя удари един шкаф със съдове.

Гробокопача спря. Обърна се бавно и тръгна към шума. Като зловещото чудовище от „То“.

Когато убиецът почти стигна до сводестия вход на стаята, Паркър излезе иззад дивана и се запромъква към него.

До жертвата му оставаха два метра, когато, без да иска, настъпи една от играчките на Роби. Тя се строши шумно.

Гробокопача се завъртя точно в момента, когато Паркър се хвърляше върху него, падна на колене. Паркър замахна с юмрук към лицето му. Ударът бе силен, но убиецът дръпна глава и Паркър, повлечен от инерцията, се строполи напрани. Извъртя се на пода и опита да грабне оръжието на Гробокопача. Убиецът обаче беше прекалено бърз и хвана автомата, изправи се… На Паркър не му оставаше нищо друго, освен да се свре в дупката между дивана и стената.

Целият бе облян в пот, ръцете му трепереха. Сви се в тясното скривалище.

Нямаше накъде да избяга.

Гробокопача отстъпи леко, огледа се, за да се ориентира. Паркър забеляза нещо остро на пода пред себе си. Нещо блестеше. Дълго парче стъкло. Грабна го.

Гробокопача присви очи, огледа се. Забеляза го. Паркър се вгледа в замъглените му очи. Не, очите на Маргарет Лукас изобщо не бяха безжизнени: в тях имаше милион пъти повече живот, отколкото в тези. Убиецът се приближи. Заобиколи дивана. Паркър напрегна всичките си мускули. Погледна зад нападателя, към коледната елха. Спомни си как с хухалите отваряха подаръците си на Коледа.