Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Паркър отстъпи встрани:

— О.

— Къде? — попита тя с делови тон.

Той се поколеба, погледна студените ѝ очи. След това кимна към една уличка:

— Натам.

Човекът, при когото отидоха, бе среден на ръст, с твърда брада и гъста коса. Носеше мизерен халат и ожесточеното тропане на Паркър по скърцащата врата очевидно го беше събудило.

Той погледна за момент двамата посетители, после, сякаш изведнъж нещо го дръпна, отстъпи назад.

Лукас влезе преди Паркър. Огледа се и прибра пистолета. Стаите бяха претъпкани с мебели, книги и вестници. По стените висяха стотици писма с различни подписи и откъси от исторически документи. Десетината рафта на секцията бяха затрупани с още книги и папки. Върху една маса, която заемаше по-голямата част от стаичката, бяха разхвърляни шишенца с мастило и писалки.

— Как я караш, Джеръми?

Домакинът разтърка очи. Хвърли поглед към старомодния механичен будилник:

— Господи, Паркър. Виж кое време е… Гледай сега, виж с какво се сдобих. Харесва ли ти?

Паркър пое прозрачната папка, която му подаде Джеръми.

Пръстите на домакина бяха жълти от цигарите, без които не можеше да живее. Паркър обаче знаеше, че пуши само извън къщата. Не искаше да рискува да замърси творенията си. Както всички истински гении, Джеръми жертваше пороците в името на таланта си.

Паркър вдигна папката на светлината. Взе една лупа и разгледа документа вътре. След известно време заяви:

— Широчината на буквите… много е добре.

— Повече от добре, Паркър.

— Добре, това мога да ти кажа. Началата и завършеците на думите са превъзходни. Както изглежда, празните полета също са с подходяща големина. Документът от оня период ли е?

— Разбира се.

— Само че се е наложило да симулираш стареене на мастилото с водороден пероксид. Това се открива лесно.

— Може да е така. А може и да не е — усмихна се Джеръми.

— Може да съм измислил нещо ново. Да ме арестуваш ли си дошъл, Паркър?

— Вече не съм ченге, Джеръми.

— Ти не, но тя е, нали?

— Да.

Джеръми си взе листа:

— Не съм го продал. Дори не съм го извадил за продажба.

— Обърна се към Лукас: — Това ми е нещо като хоби. Човек може да си има хоби, нали?

— Какво е това? — поинтересува се тя.

— Писмо от Робърт Е. Лий до един от генералите му — отвърна Паркър. — По-скоро трябва да мине за Робърт Е. Лий.

Лукас погледна Джеръми:

— Фалшифицирал ли го е?

— Съвършено вярно.

— Нищо не съм признавал. Ще се позова на Петата поправка.

— Струва може би петнайсет хиляди — продължи Паркър.

— Седемнайсет… Ако някой го продаде. Което никога няма да стане. — Джеръми се почеса по брадата, обърна се към Лукас: — Паркър ме арестува веднъж. Той единствен успя да ме разкрие. Знаете ли как стана?

— Как? — попита тя.

Паркър не мислеше вече за съвършения фалшификат, а за Маргарет Лукас, която явно намираше домакина им забавен. Гневът временно бе изчезнал от лицето ѝ и това достави истинска радост на Кинкейд.

— Заради водния знак на писмото — отвърна насмешливо Джеръми. — Тикнаха ме зад решетките заради един воден знак.

— Беше преди няколко години — добави Паркър. — Джеръми, нека се изразим така, се беше сдобил с няколко писма от Джон Кенеди.

— До Мерилин Монро ли? — попита Лукас.

Джеръми се намръщи:

— О, тези ли? Не, те бяха смешни. Аматьорска работа. Не, моите бяха от Кенеди за Хрушчов. Според тях Кенеди бил склонен на компромис за Куба. Помислете какъв интересен обрат в историята можеше да се получи. Двамата с Хрушчов да си разделят острова. Половината за руснаците, половината за нас.

— Наистина ли? — удиви се Лукас.

Джеръми запази мълчание и с лека усмивка сведе поглед към писмото на Робърт Е. Лий.

— Джеръми има богата фантазия — продължи Паркър; това бе най-деликатният начин, по който описваше понятието „лъжа“ на хухалите. — Писмата бяха фалшиви. Искаше да ги продаде за пет хиляди долара.

— Четири хиляди и петстотин — поправи го Джеръми.

— Само толкова? — изненада се Лукас.

— Джеръми не се занимава с това заради парите.

— И ти го хвана?

— Методът ми беше безупречен, Паркър, признай си.

— О, да — потвърди графологът. — Изработката беше съвършена. Мастилото, наклонът на буквите, началата и завършеците на думите, фразеологията, празните полета… За зла участ обаче през август 1963-та Правителствената типографска служба сменила президентския воден знак. Джеръми се докопал до някои от тези по-нови листове и използвал тях за изработване на фалшификатите си. Жалко, че писмата бяха датирани от май шейсет и трета.