Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Ама — не се предаваше Кейдж — нали е загинал при нещастен случай?

— Не, не е било нещастен случай — обади се Лукас; направо взе думите от устата на Паркър.

Той кимна и добави:

— Харди го е убил. Премазал го е с краден камион, за да изглежда като нещастен случай.

— Така ни накара да помислим, че изнудвачът е мъртъв — продължи Лукас, — за да приберем парите в хранилището. Знаел е за предавателите в торбите и че ще опитаме да го заловим, докато ги взима.

Кейдж отново присви болезнено очи заради счупеното ребро:

— Оставил е торбите с предавателите долу. Прибрал е само парите. Свалил им е и бандеролите.

— Да, но нали той ви е насочил към Гробокопача? — зачуди се заместник-началникът. — Благодарение на него спряхте убиеца, преди да започне да стреля в Мол.

— Ама това е много ясно — възкликна Паркър, изненадан, че останалите още не се досещат.

— Какво искате да кажете? — продължи да недоумява заместник-началникът.

— Точно затова е избрал Мемориала на загиналите във Виетнам. Не е много далеч оттук. Знаел е, че няма да имаме достатъчно хора и буквално ще изпразним цялата сграда, за да изпратим всички след Гробокопача.

— И така просто си е влязъл в хранилището и си е прибрал паричките — измърмори кисело Лукас. — Точно както казваше Евънс. Всичко е планирано. Казах му, че сме поставили предаватели в торбите, но Евънс продължи да твърди, че и това е обмислил.

— А отпечатъците върху бележката? — обърна се Кейдж към Паркър.

— Харди никога не я е пипал с голи ръце, но се е погрижил куриерът да остави добри отпечатъци. За да се убедим окончателно, че той е изнудвачът.

— И е избрал човек без досие, който не е служил в армията — добави Лукас, — за да не можем да го идентифицираме… Господи , за всичко е помислил.

Един компютър изпиука. Кейдж се наведе и зачете:

— Това са резултатите от Системата за автоматично идентифициране на отпечатъци, Системата за анализ на особено тежки престъпления и Щатското полицейско управление на Кънектикът. Ето… — Започна да преглежда сведенията. На екрана се появи снимка; беше на Харди. — Едуард Филдинг, последна адресна регистрация: Блаксли, Кънектикът, в околностите на Хартфорд. О, нашият приятел не е много порядъчна личност. Четири ареста, една присъда. Има провинения и като малолетен, но тези досиета са засекретени. Многократно е лекуван за антисоциално поведение. Работил е като санитар в Психиатричното отделение за криминално проявени лица в Хартфордската щатска болница. Напуснал е след убийството на една сестра, която подала жалба за сексуален тормоз срещу него. Ръководството на болницата смята, че Филдинг накарал един пациент, Дейвид Хюс, да я убие. Хюс бил постъпил в отделението преди две години. На Коледа. Претърпял сериозна мозъчна травма вследствие на огнестрелна рана и бил силно податлив на внушения, Филдинг вероятно му е помогнал да избяга. Болничното ръководство и местната полиция започнали разследване срещу него, но той веднага след това изчезнал. През октомври миналата година.

— Хюс е Гробокопача — обяви тихо Паркър.

— Така ли мислиш?

— Сигурен съм. Убийствата в редакцията на хартфордския вестник — случаят, с който Чизман е започнал записките си за Филдинг — са станали през ноември. Това е първото им съвместно престъпление.

Паркър си спомни изрезките в бележника на журналиста.

„Хроника на скръбта…“

— Ама защо толкова много убийства? — не можеше да си обясни заместник-директорът. — Не може да е само за пари. Трябва да има връзка с някаква терористична група.

— Не — отсече Паркър. — Никакви терористични групи няма. Тук обаче сте прав. Не е вършил тези неща за пари. О, познат ми е.

— Познавате Филдинг?

— Не, познавам този тип хора. Той е като фалшификаторите на документи.

— Като фалшификаторите ли? — изненада се Лукас.

— Големите фалшификатори се изживяват като хора на изкуството, не като крадци. Парите не ги интересуват. Стремят се да създадат такъв фалшификат, с който да заблудят всекиго. Това е единствената им цел: съвършеният фалшификат.

Лукас кимна:

— Значи другите престъпления, в Хартфорд, в Бостън и във Филаделфия, са били само за упражнение. Откраднали са часовник, няколко хиляди долара. Било е само за да усъвършенства методите си.

— Точно така. А това тук е кулминацията. Този път гушна големите пари и сигурно ще се оттегли.

— Защо мислиш така? — попита Кейдж.

Лукас също знаеше отговора. Заговори преди Паркър: