Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Той намести раницата на гърба си, стисна пистолета и пак огледа коридора. Кожените му подметки потропваха съвсем леко по плочките. Лукас гледаше в друга посока. Лесно щеше да ѝ пръсне черепа. После, когато пазачът вдигне поглед, щеше да довърши и него.

И после щеше да е свободен да си ходи вкъщи.

Туп, туп, туп.

Започна да се приближава към жертвите си.

„Идеално.“

00.55

Маргарет Лукас загледа коледната елха във фоайето и се протегна като котка.

Заслуша разсеяно стъпките по коридора зад гърба си.

Преди две седмици това фоайе бе пълно с подаръците, дарени от агентите и служителите за бездомни семейства. Тя се бе записала като доброволец за разнасянето им, но в последния момент се отказа и вместо това работи дванайсет ча̀са в коледната нощ по разследване за убийство на един чернокож от двама бели.

Туп, туп, туп…

Съжаляваше, че не отиде да раздава подаръци на Коледа. Тогава си беше въобразила, че ще е по-полезна, ако вместо да си губи времето с разнасяне на играчки, свърши някаква „сериозна“ работа. Сега обаче си даваше сметка, че просто е изпитвала по-голям страх от срещите с малки деца в празничната вечер, отколкото при нахлуването в апартамента на въоръжен бандит в Манасас Парк.

Туп, туп, туп…

Тя погледна през прозореца. Улицата бе пълна с хора — тълпите се изтегляха от Мол. Замисли се за Гробокопача. Кой ли беше изстрелял куршумите, които го бяха убили? В живота си бе участвала в две големи престрелки и си спомняше само суматохата. Съвсем различно от филмите. Никога не изпитваш чувство, че действието тече на забавен кадър — престрелките в истинския живот стават за пет секунди на невероятно ужасяващ хаос, през които нищо не разбираш; и после всичко свършва.

Погледът ти се избистря едва след това: при грижите за ранените и изкарването на мъртвите.

Туп… туп…

Звънът на телефон я стресна.

Пред нея Арти вдигна слушалката и Лукас загледа разсеяно набръчканото му лице.

— Охрана… А, здравейте, агент Кейдж.

Изведнъж пазачът се намръщи. Вдигна очи към Лукас, после спря погледа си някъде зад нея. Очите му се разшириха:

— Детектив Харди ли?!… Какъв бил? Какво искате да кажете?… Ама той тъкмо влиза, той е… О, Господи.

Арти хвърли слушалката и трескаво заопипва кобура си.

Туп, туп, туптуптуптуп…

Лукас инстинктивно усети, че човекът зад нея всеки момент ще я нападне. Хвърли се напред и в същия момент куршумите от пистолета със заглушител се забиха в облегалката на дивана, където преди секунди бе подпирала главата си, разкъсаха тапицерията и отвътре се разхвърчаха парченца от пълнежа.

Тя погледна назад, извъртя се и се хвърли за прикритие към една декоративна палма.

Това е… Чакай, не може да бъде! Това е Харди!

Арти започна да стреля отчаяно, закрещя:

— Това е той! Той е убиецът. Той… О, не. О, не…

Пазачът погледна гърдите си. Бяха го уцелили. Свлече се зад гишето.

Нов куршум се заби в облегалката на дивана, на сантиметри от главата на Лукас. Тя се сви зад анемичната палма, която търпеше толкова много подигравки от страна на агентите. Куршумите затракаха по хромираната саксия.

Лукас действаше като робот. Дори не се замисли какво точно става и кой всъщност е този човек. Бързо се огледа, опита да се прицели. Наложи се обаче бързо да залегне, защото нов куршум разкъса дебелите зелени листа на сантиметри от лицето ѝ. Тя се претърколи наляво, към стената, и вдигна пистолет. За части от секундата се прицели и стреля три пъти по Харди.

Тежките 10-милиметрови куршуми не улучиха целта си и пробиха големи дупки в стената зад него. Харди стреля още два пъти и изчезна назад в коридора.

Тя изскочи иззад палмата и долепи гръб до стената.

Шумът от стъпките му заглъхна.

От другия край на коридора някой извика:

— Какво става? Какво става!

Някаква врата се затръшна в далечината.

Лукас бързо погледна зад ъгъла и отново се дръпна на безопасно място. Бе забелязала някакъв човек в другия край на коридора, тъмен силует. Тя се хвърли по корем, прицели се и изкрещя:

— Аз съм федерален агент! Кажи кой си, или ще стрелям!

— Тед Йън. От Компютърния отдел.

Лукас го познаваше. Беше приятел на Гелър. Тя обаче си помисли: „И това ми липсваше, компютърен маниак за подкрепление.“

— Сам ли си?

— Аз…

Последва мълчание.

— Тед?

— Не. Двама сме… Със Сюзан Нанс.

— О, Маргарет — проплака Нанс. — Луиз от охраната! Мъртва е! Тони Фелпс също.