Джефри Дивър - Сълзата на дявола

„Господи. Какво става?“

— Ние сме… — понечи да каже Тед.

— Добре, тихо сега. Не издавайте къде се намирате. Някой мина ли покрай вас?

— Не. Не е минавал оттук. Чух някаква врата по-натам. Между нас е.

— Прикривай ме.

Лукас изтича към кабинката на пазача. Арти беше в безсъзнание, но не кървеше много силно. Тя вдигна слушалката, но Кейдж вече бе затворил. Обади се на 911, представи се като агент към Министерството на правосъдието и обяви Код 42 за централната щабквартира на ФБР.

Доколкото знаеше, това никога не беше правено в цялата история на Бюрото. Код 42 означаваше нападение срещу щабквартирата. Изразът бе станал нарицателен — когато кажеш за някого, че е обявил 42, значи тотално е провалил нещо.

— Имате ли оръжие? — извика тя.

— Служебно — отвърна Тед. — И двамата.

Носеха служебните си пистолети „Глок“ или „ЗИГ-Зауер“. Лукас си помисли за картечния си пистолет МР 5, който в момента се намираше в микробуса ѝ. Какво ли не би дала сега да е у нея!

Тя огледа коридора, все още беше празен.

Имаше осем врати. Пет отдясно и три отляво.

Той бе зад една от тях.

„Ето ти една главоблъсканица, Паркър. Зад коя врата е нашият Юда?“

„Три сокола ядат пилетата на един фермер…“

Тя се запромъква с пистолет в ръка по коридора, забеляза силуетите на двамата агенти в другия край. Даде им знак да се отдръпнат зад ъгъла. Ако Харди изскочи от някоя врата, нямаше да може да стреля, ако Тед и Нанс стоят зад него. Те щяха да се сблъскат със същия проблем. Нямаше да стрелят от страх да не я уцелят. Сега губеха предимството на кръстосания огън, но Лукас нямаше да се колебае да натисне спусъка.

Тя се запромъква по коридора.

Зад коя врата?

„Помислѝ… Хайде! Мислѝ!“

Ако Харди имаше добро чувство за ориентация, сигурно знаеше, че петте кабинета вдясно са външни. Нямаше да избере тези отляво, защото така сам си преграждаше пътя за отстъпление.

„Добре, да се съсредоточим върху тези отдясно.“

На две от петте врати имаше табелки „ПРИЕМНА“, с други думи — помещение за разпити, като онова, в което бяха разговаряли с Чизман. Харди надали си мислеше, че във ФБР имат приемни зали, следователно щеше да реши, че тези помещения са свързани по някакъв начин със системата за сигурност и вероятно нямат прозорци — което беше точно така.

Стаята в средата бе означена като „ПОДДРЪЖКА“. Лукас не знаеше какво точно има там, но предположи, че представлява някакъв склад без друг изход, и реши, че Харди си е направил същото заключение.

Оставаха две врати. И двете — без надписи. И двете водеха към малки компютърни кабинети. И двете стаи имаха прозорци към улицата. Едната се намираше по-близо до фоайето, другата — до Тед и Нанс.

„Защо да бързам?“ — запита се тя. Можеше просто да изчака подкрепления.

Харди обаче може би точно сега чупеше някой прозорец и след секунди щеше да се измъкне на улицата. Лукас не можеше да го остави да избяга.

Коя врата, коя?

Тя направи избора си: по-близката до фоайето. Имаше логика. Харди нямаше да рискува да пробяга още десетина метра по коридора, като знае, че го преследва въоръжен агент.

Щом взе решението си, тя забрави всички други възможности.

„Главоблъсканиците изглеждат лесни, когато знаеш отговора. Също като в живота, нали?“

Тя натисна дръжката. Вратата обаче бе заключена.

Така ли е било, зачуди се тя, или той се е заключил отвътре?

Не, той я беше заключил. Трябваше да е вътре. Къде другаде ще се скрие? Тя изтича при кабината на пазача, взе ключовете от колана на Арти и се върна. Пъхна ключа в дупката и го завъртя внимателно.

Бравата изщрака силно.

„По дяволите. Можех със същия успех да извикам: «Ето ме, идвам!».“

Едно, две…

Дишай дълбоко.

Тя се замисли за съпруга си, за сина си.

„Обичам те, мамо!“

Блъсна вратата.

Приклекна, вдигна пистолет, готова да натисне тънкия спусък…

Нищо…

Нямаше го.

Чакай… бюрото… То бе единствената мебел, зад която може да се скрие.

Заобиколи го с насочен напред пистолет.

Нищо.

По дяволите, беше сбъркала. Той бе влязъл в другия кабинет, по-далечния.

Тогава, с периферното си зрение, забеляза леко помръдване.

Вратата точно срещу кабинета, в който се намираше — също с надпис „ПОДДРЪЖКА“ — се беше открехнала. Дулото със заглушителя сочеше към нея.

— Маргарет! — изкрещя Сюзан Нанс от другия край на коридора. После: — Не мърдай, хей!

Лукас се хвърли на пода в момента, в който Харди стреля два пъти.