Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Той обаче не се целеше в нея. Куршумите бяха предназначени за прозореца зад гърба ѝ. Стъклото се разби с трясък.

Нанс стреля три пъти по Харди, който се втурна тромаво (раницата му тежеше) през коридора в кабинета, в който лежеше Лукас. Агентката не успя да го улучи. Харди стреля напосоки, за да я накара да залегне. Тя се претърколи встрани. Куршумите се забиха в бюрото, а Харди изскочи през счупения прозорец на терасата към Девета улица.

Прехвърли се през парапета на тротоара. Лукас стреля, но и тя пропусна.

Скочи на крака и се втурна към прозореца.

Сега осъзна какво е станало:

Харди бе пробвал вратата към външния кабинет и беше установил, че е заключена. Бе изчакал в склада на службата по поддръжката на отсрещната страна на коридора. Беше предвидил действията ѝ — че ще реши, че е избрал точно тази врата, и ще вземе ключ от пазача, за да отвори. Беше я използвал.

Тя бе сгрешила.

„Прицелва се в най-левия и го улучва…“

Тя изскочи на терасата, сред строшените стъкла, и огледа улицата, но от Харди нямаше и следа.

„Куршумът не рикошира…“

Видя само голяма тълпа, която се прибираше от зарята. Хората гледаха изненадано хубавата блондинка, застанала на счупения прозорец с пистолет в ръка.

„Колко сокола ще останат на покрива?…“

01.10

Паркър и Кейдж отново влязоха в лабораторията за изследване на документи, този път в компанията на заместник-началника.

— Шестима убити — промърмори той. — Боже всемогъщи. В самата щабквартира.

Бяха открили доктор Джон Евънс, застрелян с два куршума в лицето, в едно складово помещение на седмия етаж. Арти, дежурният пазач, бе ранен тежко, но щеше да се оправи.

— Кой, по дяволите, е този човек? — попита заместник-началникът.

Мъжът, представящ се за Харди, беше оставил няколко хубави отпечатъка. Бяха ги вкарали в Системата за автоматично идентифициране на пръстови отпечатъци. Ако някъде из страната имаше полицейско досие за него, скоро щяха да научат името му.

Лукас блъсна вратата и влезе. Паркър с тревога забеляза, че по бузата ѝ има капки кръв.

— Добре ли си? — попита той.

— На Арти е — промълви тя, след като забеляза какво гледа.

Премести поглед от Кинкейд към Кейдж. Очите ѝ вече приличаха на друго, не на камъни, но Паркър не можеше да определи на какво.

— Как разбра? — попита тя.

Кейдж кимна към Паркър:

— Той се досети.

— По треперенето на ръката — обясни Паркър. Извади бележката, която бе намерил в джоба си, докато търсеше пари за бавачката. — Забелязах, че в почерка му има „треперене“. Това се получава, когато човек се старае да преправи почерка си. Спомних си, че Харди записваше, докато диктувах, и се зачудих защо му е било да преправя почерка си. Сетих се само за едно обяснение: защото той е написал и бележката до кмета. Вгледах се и открих Сълзата на дявола. Така се уверих окончателно.

— Какво точно е станало? — настоя за обяснение заместник-началникът. — Шефът иска да му се докладва. Незабавно.

— Всичко е било нагласено — заяви Паркър.

Закрачи напред-назад. Целият план на престъплението бавно се наместваше в главата му. Той се обърна към Лукас:

— Как стана така, че Харди да се включи в разследването?

— Знаех си — изсъска тя. — През последните няколко месеца все се мотаеше из регионалното управление. Просто показваше значка; твърдеше, че имал нужда от статистически данни по престъпността в Окръга за някакъв доклад за Конгреса. Статистическият отдел на полицията представя такъв доклад два пъти годишно. Всички данни са достъпни за широката публика, не засягат текущи разследвания, затова никой не си е направил труда да го провери. Днес се появи с твърдението, че са го определили за офицер за свръзка по случая.

— Пък и никой не се интересува от този отдел — добави Паркър. — Така че, ако кметът или началникът на полицията бяха изпратили истински офицер за свръзка от „Тежки престъпления“ или от Детективския отдел, те вероятно нямаше да знаят, че в управлението няма никакъв Лен Харди.

— Значи го е планирал от два месеца! — възкликна Лукас.

— Вероятно дори от шест — промърмори Паркър. — Обмислил е всяка подробност. Истински перфекционист. Вижте обувките му, ноктите му, дрехите… Безупречни.

— А онзи в моргата? — почуди се Кейдж. — Онзи, дето го мислехме за изнудвача? Той откъде се взе?

— Той е куриер — обясни Паркър. — Харди, или както му е там името, го е наел само да занесе писмото.