Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Но? — побърза да попита тя. — Какво стана? Кинкейд ли?

— Не, той е добре — отвърна меко агентът.

— Кажи какво е станало.

— Загубихме Си Пи, Маргарет. Съжалявам. Мъртъв е. Тя затвори очи. Въздъхна. Отново я обхвана гняв, гняв срещу самата себе си, че не е могла лично да пръсне черепа на Гробокопача.

— Дори не участва в престрелката — продължи Кейдж. — Гробокопача стреля към трибуната, където седеше и кметът. Си Пи просто се случи на лошо място.

„А на това място го изпратих аз — помисли тя с горчивина. — Господи.“

Познаваше агента от три години… О, не…

— Гробокопача уби още четирима от нашите — добави Кейдж, — трима са ранени. Шестима цивилни също са ранени. Все още половин дузина се смятат за изчезнали, но няма убити. Вероятно просто са се изгубили из тълпата и близките им не могат да ги открият. А, и онзи Чизман…

— Кой, писателят ли?

— Да. Гробокопача го уби.

— Какво?

— Не е бил никакъв писател. Всъщност бил е, но не затова беше тук. Гробокопача убил жена му и той ни използваше, за да се добере до него. Гробокопача го застреля още в началото.

Значи, акция на аматьорите, помисли си тя. Кинкейд. Кмета. Чизман.

— А Харди?

Кейдж ѝ разказа за отчаяната атака, която младият полицай бе предприел срещу автобуса:

— Беше доста близо и имаше хубава позиция. Може и той да е улучил Гробокопача. Никой не знае какво точно е станало.

— Очаквах да се свре в миша дупка — отбеляза Лукас.

— Напротив, изглеждаше, сякаш си търси смъртта със свещ, но като видя дебелия край, отстъпи и потърси прикритие. Явно е решил да поживее още някоя и друга година.

„Също като мен — помисли си Лукас. — Замененото дете.“

— Евънс там ли е? — попита Кейдж.

Лукас се огледа. Изненада се, че лекаря още го няма. Бяха се разбрали да слезе при нея във фоайето.

— Не знам къде е — отвърна. — Сигурно още в лабораторията. Или в оперативната зала.

— Намери го и му съобщи добрите новини. Благодари му и от мое име. И да представи дебелата си сметка за консултацията.

— Ще го потърся. Ще се обадя и на Тоби.

— С Паркър ще участваме в огледа на местопроизшествието, след около четирийсет и пет минути идваме.

След като тя затвори, заместник-началникът заяви:

— Отивам в Мол. Кой е най-старши там?

Тя едва се сдържа да не каже „Паркър Кинкейд“.

— Специален агент Кейдж. Можете да го намерите пред Мемориала, заедно с криминоложкия екип.

— Трябва да организираме и пресконференция. Ще уведомя началника. Може и той да поиска да даде изявление… Кажете, изпуснахте ли някое тържество тази вечер, Лукас?

— Е, това им е хубаво на празниците, сър. Винаги се повтарят на следващата година. — Тя се засмя. — Може би трябва да щамповат тази мисъл на фланелките ни.

Той се усмихна сдържано. После попита:

— Какво прави информаторът ви? Има ли нови заплахи?

— Мос ли? Не съм го виждала скоро. Трябва да го проверя.

— Да не би да очаквате неприятности? — намръщи се заместник-директорът.

— О, не. Просто обеща да ме черпи бира.

В празната лаборатория за изследване на документи доктор Джон Евънс затвори мобилния си телефон и изключи телевизора.

Значи бяха убили Гробокопача.

Репортажът по телевизията бе доста объркан, но поне ставаше ясно, че жертвите са малко — не както в метрото или на яхтата. Въпреки това кадрите от „Конститюшън“ приличаха на картина на бойно поле. Дим, десетки полицейски и пожарни коли, хора, които се крият зад автомобили, дървета, храсти.

Евънс облече дебелото си яке и отиде в ъгъла на лабораторията. Пъхна тежкия термос в раницата си, преметна я през рамо, излезе през двойната остъклена врата и тръгна по мрачния коридор.

Гробокопача… Едно от малкото, както бе казал на агентите, „психологически непроницаеми“ човешки същества на света.

Той спря пред асансьора, погледна списъка на етажите, за да се ориентира. Имаше и план на сградата. Той го заразглежда. Главната щабквартира на ФБР се оказа доста по-сложна, отколкото беше очаквал.

Той посегна към копчето с надпис „НАДОЛУ“, но преди да го натисне, някой се обади зад гърба му:

— Здравейте.

Евънс се обърна. Някой приближаваше откъм другия асансьор.

— Здравейте, докторе. Научихте ли новината?

Беше онзи млад детектив, Лен Харди. Шлиферът му вече не изглеждаше толкова безупречно изгладен. Бе изцапан и мокър. На бузата му имаше драскотина.

Евънс натисна копчето на асансьора. Два пъти. Бързаше да си ходи.