Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Въпреки че го научи малко по-късно, Филдинг бе роден непоправим престъпник, учебникарски пример за социопат.

И така, докато учеше алгебра и биология в гимназията „Сейнт Мери“, младият човек заработи върху истинското си призвание.

И както при всички учебни предмети, това образование премина през своите възходи и неуспехи.

Филдинг в ареста за подпалване жив на приятеля на девойката, която му харесваше (трябваше просто да остави колата си три-четири преки по-далеч).

Филдинг, пребит почти до смърт от двама полицаи, които се опитваше да изнудва със снимки как травестити им правят свирки в патрулните коли (трябваше да си намери по-якичък съучастник).

Филдинг след успешното изнудване на един голям производител на консервирано месо, който давал на добитъка си ензим, предизвикващ симптоми като от ботулиново отравяне (само че не се осмели да отиде за парите, защото не беше измислил как после да се измъкне незабелязано).

Човек се учи от грешките си…

В колежа не беше интересно. Студентите в Бенингтън бяха фрашкани с пари, но оставяха стаите си отключени и кражбите не бяха никакво предизвикателство за него. От време на време се забавляваше да изнасилва колежките си — истинско предизвикателство бе да изнасилиш някоя, без тя да разбере, че върху нея се извършва престъпно деяние. Филдинг обаче търсеше удоволствие от самата игра, не от секса, затова скоро се насочи към „чисти престъпления“, Е като кражбите. Не към „мръсни“ като изнасилването. Той се напъна да завърши психология, за да се впусне най-сетне в истинския живот, където да практикува уменията си.

През следващите десет години в родния си Кънектикът Филдинг се занимаваше точно с това — да се усъвършенства и да практикува. Най-вече грабежи. Избягваше такива престъпления като документна измама и подправяне на ценни книжа, защото при тях оставаха писмени свидетелства. Не се занимаваше с наркотици и рекет, защото там не можеше да работи сам, а Филдинг не се доверяваше на никого.

Когато уби за пръв път, беше на двайсет и седем.

Случайно, импулсивно престъпление, съвсем не в негов стил. Пиеше капучино в едно кафене в търговския център на Хартфорд. Видя една жена да излиза от близкия бижутериен магазин с пакет в ръка. В походката ѝ имаше нещо странно, нещо нервно, по което личеше, че пакетът съдържа скъпа вещ.

Той се качи в колата си и я проследи. На една пуста отсечка от шосето даде газ и ѝ пресече пътя. Ужасѐна, тя му хвърли пакета и го замоли да я остави.

Както седеше до шевролета ѝ, Филдинг си даде сметка, че нито носи маска, нито е сменил номерата на колата си. Сега си мислеше, че подсъзнателно е пропуснал да извърши тези приготовления, за да види какво е да убиеш човек. Извади пистолета си от жабката и преди тя да успее да изпищи, я застреля с два куршума.

Качи се пак в колата, върна се в кафенето и си поръча друго капучино. Странно, но повечето престъпници избягват да убиват, замисли се той. Страх ги е, защото си мислят, че така вероятността да ги заловят е по-голяма. Всъщност е точно обратното. Като убиеш, шансовете ти да се измъкнеш са по-големи.

Все пак полицията от време на време си вършеше работата и на няколко пъти го арестуваха. Всеки път го пускаха. Само веднъж във Флорида го хванаха за грабеж и уликите срещу него бяха неопровержими. Той обаче си намери добър адвокат, който успя да намали присъдата, при условие че клиентът му потърси медицинска помощ в психиатрична клиника.

Мисълта за престоя зад решетките го плашеше, но следващите две години му предоставиха удивителни изживявания. В психиатричната клиника на Дейд Сити Филдинг усети вкуса на престъпленията. Миризмата им. Много, ако не повечето задържани бяха там, защото адвокатите им извадили коза с временната невменяемост. Само глупаците лежат по затвори, хитреците постъпват в болница.

След две години в клиниката и блестящо представяне пред Съдебната психиатрична комисия Филдинг се върна в Кънектикът.

Първата му работа бе да си намери място като санитар в психиатричната болница за криминално проявени лица в Хартфорд.

Точно там срещна Дейвид Хюс, доста странно същество, Филдинг предполагаше, че е бил почтен човек, преди да наръга с нож жена си на Коледа в пристъп на ярост. Убийството с нож е доста банално престъпление, но това точно бе особено интересно. След като намушкал Памела няколко пъти в белите дробове, тя изтичала до шкафа, взела пистолет и преди да умре, застреляла Хюс в главата.