Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Филдинг не знаеше точно какво е станало в черепа на Хюс, изразено в медицински термини.

С течение на времето между двамата се установиха странни взаимоотношения. Това вероятно се дължеше на факта, че санитарят бе първият човек, когото простреляният видя, след като дойде в съзнание. Хюс изпълняваше всички желания на Филдинг. Носеше му кафе, чистеше му, гладеше му ризите, готвеше му. Впоследствие се оказа, че Хюс е готов да изпълнява и много повече от обикновените домашни задължения — това Филдинг откри, след като една вечер дежурната сестра, Рут Милър, издърпа ръката му измежду краката си с думите: „Ще те докладвам, задник такъв“.

Скоро след това Филдинг промърмори на Хюс:

— Тази Рут Милър. Някой трябва да убие тая кучка.

— Ммм, добре — отговори Хюс.

— Какво?

— Мммм, добре.

— Ще я убиеш заради мен?

— Ммм. Ами… да.

Филдинг го изведе на разходка в парка на болницата. Разговаряха дълго.

На следващия ден Хюс се появи в стаичката на Филдинг целият в кръв, с парче огледало в ръка и помоли за малко супа.

Филдинг го изми, като си мислеше, че е трябвало да определи по-точно мястото и времето на убийството. Реши, че Хюс е прекалено способен, за да проваля таланта му за дреболии. Обясни му как да се измъкне от болницата и как да се добере до една близка барака, която Филдинг използваше за следобедни забавления с някои от бавноразвиващите се пациентки.

Тази нощ измисли как да използва слугата си най-добре.

Хартфорд, после Бостън, после Уайтплейнс, после Филаделфия. Съвършени престъпления.

А сега беше във Вашингтон.

За да извърши, както се оказваше, най -съвършеното престъпление (въпреки че лингвист като Паркър Кинкейд би възразил срещу ненужната употреба на превъзходната степен за сравнение).

През последните шест месеца прекарваше почти по осемнайсет часа на ден в планиране на кражбата. Бавно проникваше през защитната система на ФБР — маскиран като млад детектив от Статистическия отдел на местната полиция. (Беше избрал точно това фалшиво име, защото според изследванията за психологическите асоциации, които пораждат имената, „Ленърд“ звучало безобидно, а „Харди“ внушавало образа на верен другар.) Първо проникна в регионалното управление на Бюрото в окръг Колумбия, защото то се занимаваше с особено тежките престъпления на територията на града. Запозна се с Рон Коен, главния агент, и заместниците му. Научи кога главен агент Коен излиза в отпуск и кой от подчинените му ще оглави разследване от такъв мащаб. Това се оказа, разбира се, Маргарет Лукас, чийто личен живот бе изпълнен със същата жестокост, с която той оплиташе мрежите си около Бюрото.

Преписваше тонове статистически данни за несъществуващи доклади, разхождаше се до автоматите за напитки и помещенията за почивка, където четеше скришом вътрешни записки, телефонни указатели, документи по различни разследвания и служебни ръководства. Междувременно, вкъщи и в онази тайна квартира в Грейвсенд, прекарваше времето си в ровене из Интернет и изучаване на правителствените организации, полицейските процедури, системите за охрана (и, да, Паркър, начина на изразяване на чужденците!).

Филдинг бе провел стотици телефонни разговори със специалисти по вътрешно обзавеждане, работили в щабквартирата на ФБР, с бивши служители, с външни предприемачи, със специалисти по охранителни системи; задаваше им невинни въпроси: за несъществуващи синдикални сдружения, за измислени фактури. Обикновено успяваше да измъкне някоя важна подробност — да речем, относно разположението на стаите в щабквартирата, за почивните дни на служителите, за входовете и изходите. Успя да научи марката и разположението на камерите на охранителната система. Броя и постовете на пазачите. Подробности за комуникационните системи.

Изгуби месеци, докато намери идеалния второстепенен изпълнител — Гилбърт Хавъл, безделник без полицейско досие и на практика без никакви писмени свидетелства за съществуването си. Човек, достатъчно наивен, за да повярва, че брилянтен престъпник като Филдинг може да има нужда от съучастник. Човек, лесен за убиване.

Полагаше огромни усилия. Но съвършенството изисква търпение.

И после, тази сутрин, Гробокопача превърна входа на метрото в ад от куршуми, а Филдинг се появи на прага на ФБР, готов да помогне, но удобно недоволен от ролята си на пето колело в разследването. Другите агенти биха проверили по два и по три пъти надеждността му. Но не и Маргарет Лукас, бедната самотна вдовица. Защото той беше Лен Харди, който скоро щеше да остане самотен вдовец, покрусен от същата скръб като тази, от която тя вече пета година безуспешно се опитваше да се отърси.