Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Кенеди се задъхваше, но продължаваше да тича.

Гробокопача бе на трийсетина метра напред. Двайсет и осем метра…

Двайсет метра.

Убиецът приближаваше тълпата. Извади черен автомат изпод палтото си.

От дърветата вляво на Кенеди се чу гърмеж. После друг, още два.

„Да! — помисли си Кенеди. — Видели са го!“

Изведнъж обаче пред краката му се вдигна облаче прах, друг куршум изсвистя над главата му.

Господи! Те стреляха по него . Видели са човек с пистолет да тича след тълпата и са решили, че той е убиецът.

— Не, не! — Той се приведе, после посочи убиеца: — Той е!

Убиецът тичаше покрай дърветата, заобиколи встрани към тълпата. Само след минута щеше да е на по-малко от двайсет метра от тях и да избие стотици само с едно натискане на спусъка.

„Да става каквото ще. Да се надяваме само, че ченгетата не ги бива в стрелбата.“ Кенеди продължи да тича.

Чу се още един изстрел, но после явно някой го позна. Нечий глас, усилен от високоговорител, заповяда на полицаите да спрат стрелбата.

— Назад! — закрещя Кенеди на тълпата.

Хората обаче нямаше накъде повече да отстъпват. Бяха хиляди.

Кенеди зави към дърветата, към мястото, където бе видял за последен път Гробокопача.

„Умирам“ — помисли си. Представи си как се гърчи в агония на земята, как напразно опитва да си поеме въздух.

„И освен това, какво, за Бога, се опитвам да направя? Що за идиотщина е това?“ За последен път бе стрелял на летния лагер със сина си — преди трийсет години. Тогава от три куршума никой не мина дори близо до целта, за голям срам на момчето.

„Тичай, тичай…“

По-близо до дърветата, по-близо до Гробокопача.

Агентите забелязаха накъде бяга и сигурно разбраха, че гони убиеца. Десетина мъже и жени в пълно бойно снаряжение тичаха към него.

Гробокопача излезе от храстите и насочи автомата към тълпата. Кимна, сякаш си говореше нещо.

Кенеди спря, вдигна пистолета на Ардъл и го насочи към убиеца. Не знаеше къде да се прицели. Спомни си как стояха с големия му син на стрелбището на летния лагер и как слушаха инструктора: „Натискайте леко спусъка. Не се изхвърляйте.“ Момчето се засмя цинично на тези думи.

И така, тази вечер Кенеди натисна леко спусъка. Гърмежът бе оглушителен, пистолетът подскочи високо. Кенеди отново свали оръжието. Взря се с присвити очи през дима и се изсмя на глас.

„За Бога, успях! Улучих го!“

Гробокопача лежеше на земята, стискаше лявата си ръка, лицето му бе разкривено от болка.

Кенеди стреля още веднъж. Този път пропусна, затова стреля още веднъж, още два пъти.

Гробокопача се изправи. Понечи да се прицели в Кенеди, но кметът стреля отново. Пак пропусна — куршумът отчупи парченце кора от едно дърво, — но замалко да уцели. Гробокопача се олюля. Изстреля къс откос по Кенеди. Не го улучи.

Убиецът погледна наляво, откъдето се задаваха полицаите и агентите. Прицели се към тях и натисна спусъка. Кенеди не чу нищо, не видя проблясване от цевта. Един от агентите обаче се свлече, наоколо захвърчаха откъснати тревички и пръст. Останалите агенти заеха поза за стрелба. Прицелиха се, но никой не стреля. Кенеди разбра защо — защото тълпата беше непосредствено зад Гробокопача. Със сигурност щяха да улучат някой невинен човек.

Само Кенеди имаше добра мерна линия.

Той се изправи и стреля още пет пъти в тъмния силует. Гробокопача отстъпи, отдалечи се от тълпата.

Пистолетът изщрака. Нямаше повече патрони.

Кенеди присви очи.

Тъмният силует на Гробокопача бе изчезнал.

Той се задъхва.

Нещо у него прещраква и той забравя всичко, което му е заръчал човекът, който му казва какво да прави. Забравя, че трябва да убие колкото може повече хора. Забравя какво трябва да прави, ако някой види лицето му. Иска само да се махне оттук и да се върне при Тай.

Куршумите, които изстрелва този човек, прелитат покрай него… „Той едва не ме уби.“ А ако го убият, какво ще стане с детето?

Той се привежда и побягва към един туристически автобус. Двигателят работи, от ауспуха излиза дим.

Ръката го боли.

Виж каква червена роза има върху ръката му!

О, как само… щрак… как само боли.

Надява се никога повече да не изпитва такава болка. Надява се Тай никога да не изпитва такава болка.

Той се оглежда за мъжа, който го простреля. Защо го направи? Гробокопача не разбира. Той просто правеше каквото са му казали.

Над Мол разцъфтяват фойерверки.