Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Полицаите и агентите приближават. Започват да стрелят. Гробокопача се качва на стъпалото на автобуса и се обръща. Засипва преследвачите с куршуми.

Голяма оранжева звезда избухва в небето.

„О, я виж — казва си той. — На Тай ще му хареса“

Счупва един прозорец на автобуса и се прицелва внимателно.

00.15

Паркър и Кейдж приклекнаха зад една патрулна кола.

И двамата нямаха достатъчно добра подготовка за такава акция, затова сметнаха за по-разумно да оставят стрелбата на по-младите, по-опитни агенти.

Освен това, както бе отбелязал преди няколко минути Кейдж, паркът се беше превърнал в истинско бойно поле. Навсякъде хвърчаха куршуми. Гробокопача разполагаше с добро прикритие в автобуса и се целеше добре през счупения прозорец. Лен Харди и още неколцина полицаи бяха притиснати от тълпата от другата страна на „Конститюшън“.

Кейдж опипа ребрата си и присви очи от болка. Не беше ранен, но за да избегне няколко куршума, които пробиха ламарината на колата, се беше хвърлил тежко на земята.

— Добре ли си? — попита го Паркър.

— Едното ми ребро май е счупено. Мамка му!

Агентите бяха опразнили района около автобуса и го обсипваха с куршуми всеки път щом им се стореше, че виждат целта. Бяха спукали гумите, въпреки че Паркър не виждаше голяма опасност Гробокопача да се измъкне с колата — на повече от километър и в двете посоки широкият булевард представляваше огромно скупчване на коли.

Паркър долавяше откъслечни реплики от радиостанциите:

— Нямам добър прицел… Взривете го. Има ли някой гранати? Кой е на „Конститюшън“? Има… някой слуша ли? Имаме двама ранени на „Конститюшън“… Снайперисти на позиция.

Кейдж надникна над разбитата кола.

— Господи — прошепна, — какво прави това проклето хлапе?

Паркър проследи погледа му към булевард „Конститюшън“. Лен Харди, с малкия си револвер в ръка, се промъкваше от дърво към дърво в посока на автобуса, от време на време вдигаше глава и стреляше.

— Да не е полудял? — промърмори Паркър. — Няма жилетка.

— Лен! — изкрещя Кейдж; присви очи от болка.

— Лен!… — викна и Паркър. — Лен Харди! Връщай се. Остави го на специалния отряд.

Той обаче не ги чуваше. Или се правеше, че не чува.

— Сякаш иска да го убият — промърмори Кейдж.

Харди скочи и се втурна към автобуса, стреля в движение.

Дори на Паркър му беше ясно, че това не е правилна постъпка в такава операция.

Гробокопача се премести към задната част на автобуса, откъдето имаше добра видимост към Харди. Детективът сякаш не го забеляза. Клекна, предоставяйки на убиеца идеална мишена, и се зае да презарежда.

— Лен! — изкрещя Паркър. — Прикрий се.

— Дори няма устройство за презареждане — промърмори Кейдж.

Трябваше да пъха патроните един по един в барабана. Гробокопача се приближи още към задното стъкло на автобуса.

— Не! — изкрещя Паркър; знаеше, че след миг ще стане свидетел на смъртта на младия полицай.

— Господи — викна Кейдж и пак се сви от болка. Изведнъж Харди вдигна глава и явно осъзна какво става.

Вдигна револвера и стреля три пъти (толкова патрона бе успял да вкара), след това отскочи назад.

— Мъртъв е — промълви Кейдж. — Мъртъв е.

Паркър забеляза силуета на убиеца близо до аварийния изход в задната част на автобуса. Прозорецът бе изпръскан с кръв. Изведнъж се чу силен тътен и вътре избухнаха пламъци. По улицата потече горящ бензин.

Харди скочи на крака и изтича зад една полицейска кола. Седна и се хвана за главата. Беше уплашен, но невредим.

Чу се пронизителен писък и вътрешността на автобуса потъна в оранжеви пламъци. Гробокопача се завъртя като жива факла и се свлече между седалките.

Отвътре че чу тихо пукане (като от пуканките, с които Стефи бе приготвила изненадата за братчето си) и неизстреляните патрони на Гробокопача се взривиха от високата температура. Едно дърво на „Конститюшън“ избухна в пламъци и озари мрачното зрелище.

Агентите бавно излязоха иззад прикритията си и приближиха автобуса. Останаха на порядъчно разстояние, докато и последните боеприпаси не избухнаха. Появиха се няколко пожарни коли и заобливаха овъгления скелет на возилото с пяна.

След като пламъците бяха потушени, двама агенти приближиха автобуса и надникнаха вътре.

Изведнъж няколко гръмки експлозии проехтяха над Мол. Всички агенти и полицаи наблизо залегнаха и вдигнаха оръжие.

Гърмежите обаче идваха от фойерверките — оранжеви паяци, сини звезди, бели кълба. Величественият финал на представлението.