Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Ще бъде ли прекалено нахално от моя страна, ако те помоля да не се отказваш от мен?

— Не — отвърна Алън. — В този момент нищо, което направиш, не би било прекалено нахално.

Бет го дари с тъжна усмивка.

— Не ме изкушавай. — Взе си коженото яке от стола, на който го беше окачила, и го облече. — Скоро ще се видим.

— Така да бъде — отвърна Алън. — Шофирай внимателно.

Шефът на криминолозите Лен Фаро изгледа Бет и Айк иззад бюрото си, сякаш бяха от друга планета.

— Вие двамата се шегувате с мен, нали?

— Яхтата не е много голяма — каза жената. — Двама или трима от хората ти могат да се справят с нея за час-два.

— Час-два, това ми хареса. Откъде смятате, че ще намеря тези двама или трима души? Без да споменавам за час-два. Всичките ми хора са навън в момента след ненормалния уикенд, който ти, Бет, би трябвало да помниш, след като прекара половината нощ навън, нали? В „Улоа"?

— Да, но това…

— Това — прекъсна я Фаро — е нещо, за което се опитахте да вземете заповед, но не успяхте, ако не греша. Нали така?

— Така — отвърна Айк, — но вече не ни трябва такава. Имаме разрешението на собственика.

— Гордея се с вас. Знаете ли защо целият процес за взимане на заповед е направен такъв? За да не пилеем време и държавни пари в гонене на вятъра. Хора, не се обиждайте, но това вашето е точно такова. Как да дам приоритет на яхтата ви пред някое истинско местопрестъпление?

— Смятаме, че яхтата е точно това, Лен — каза Бет. — Смятаме, че има голяма вероятност Питър Аш да е отишъл на лодката и да е бил застрелян на нея.

— Ще ви кажа нещо. — Фаро дръпна брадичката си. — Защо вие двамата не отидете на тази яхта, за да огледате. Намерете някакво доказателство, че това е местопрестъпление, независимо колко малко е то — гилза, куршум, видими петна от кръв, куфарче, пълно с пари или наркотици, или и с двете, каквото и да е, може би дори друго тяло. Ако намерите друго тяло, ви гарантирам, че ще успея да ви вкарам в графика си. Евентуално. Без да обръща внимание на сарказма на Фаро, Айк каза:

— Тук не става въпрос за случай с наркотици.

Лен поклати глава, видимо се наслаждаваше на разговора.

— Не съм казвал такова нещо. В нашия бизнес наричаме парите и наркотиците доказателство, че има нещо нередно. Ако намерите каквото и да е от гореизброеното, върнете се, вземете подписана заповед за обиск и аз с удоволствие ще изпратя екип, който да огледа. Но имайте предвид, че пак няма да сте първи в списъка ми. Ще се съобразя с реда на пристигане, както казват.

— Не. — Джеф Кук внимателно остави чашата си с кафе в чинийката на кухненската им маса. — Мислех за това цяла вечер, скъпа, и реших, че няма да идвам.

— Разбира се, че ще дойдеш — отвърна Бина. — Двамата ще отидем.

— Няма. Кучият син се е пробвал с теб. Шибано копеле. Не мога да си извадя тази мисъл от главата.

Бина се пресегна и потупа ръката на съпруга си.

— Не биваше да ти казвам. Наистина нищо не се случи, Джеф.

— Не това е важното. Ето ни и нас, най-добри шибани приятели. Имам предвид, че наистина вярвах в това. А той се е опитал да ме предаде, като се пробва с теб.

— Може би не е приемал нещата така.

— Опитвал се е да изчука жена ми и е смятал, че няма проблем?

— Джеф. Стига. Не беше точно така. Може би просто се е пошегувал. Може би не съм разчела правилно ситуацията.

— Съмнявам се.

— Дори така да е, нищо не се променя. Трябва да отидем на погребението.

— Не разбирам защо.

— Защото целият свят знае, включително и онази инспекторка, как й беше името…

— Тъли.

— Както и да е. Защото тя и всички останали знаят онова, което си им казал, че двамата с Питър сте били най-добри приятели. Ще е изключително странно, ако не се появиш на погребението. Ще си зададат въпроса защо не си там, пръв сред опечалените? Няма да остане незабелязано нито за Тъли, нито за останалите.

— Да го забелязват? Какво от това?

— Имаш си добра репутация, която трябва да пазиш. Джеф Кук е истински и лоялен мъж, който ще отиде на погребението на най-добрия си приятел.

— Проклятие.

— Добре. Не си мисли, че не те разбирам. Но просто трябва да се появиш, Джеф, и това е всичко.

Макар „Сейнт Джон" да беше просто една малка църква на „Пето Авеню", вътре имаше доста празни пейки. Бет и Айк пристигнаха около 10:20. Службата вече беше започнала, затова седнаха най-накрая. Бет си помисли, че за човек, когото всички бяха обичали, освен убиеца му, разбира се, нямаше кой знае каква навалица — присъстваха не повече от петдесетина души. Разпозна Мани Майър и рецепциониста от фирмата на Питър, Джули, Джил и близнаците, Джеф и Бина Кук и за голяма своя изненада Кейт и Рон Джеймисън заедно с двете им деца — които очевидно не бяха на училище — Ейдън и Джейни.