Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Преместиха се в другата стая, където Алън седна на креслото, а Бет в ъгъла на дивана. Помещението беше малко и двамата си бяха опънали краката на една и съща табуретка.

— Страшно много се радвам, че боговете ме накараха да си оставя телефона включен — каза мъжът. — Но имам един въпрос.

— Какъв е той?

— Единадесет и половина не е най-подходящият час за срещи.

След кратко колебание Бет отвърна:

— Ще ми се да можех да ти обясня. Заобиколен си от аура на спокойствието и на мен ми се прииска да съм около нея.

— Това трябва да е другият Алън Шоу.

— Не, точно този е.

Изражението на мъжа омекна и той й кимна едва.

— Радвам се да го чуя. — Настъпи миг на мълчание. — Значи спокойствието не е често срещано в живота ти, така ли?

— Явно. Част от причината за това е случаят, по който работя. Просто не мога да го разбера. Като че ли има някаква връзка с… раняването ми. — Бет въздъхна. — С моето раняване.

— Едва не си била убита.

— Да, прав си. Да. Понякога си мисля за всички онези куршуми… имам предвид, ако бяха с няколко сантиметра по-близо до мен… може би сега нямаше да съм тук.

— Но си, това е важното.

— Добре. Няма да споря. — Бет продължи: — След това Джини. Чудя се какво щеше да се случи с нея, ако не бях оцеляла. Продължавам да мисля за това всеки ден. Ако не бях тук… — Погледна към Алън. — Господи, не искам да говоря за това.

— Напротив, мисля, че искаш.

— Съжалявам.

— Моля те. — Алън махна с ръка. — Живееш един нормален живот, в който всичко е наред, и после изведнъж, без никакво предупреждение, нещата се променят. Светът ти се преобръща с главата надолу. Едва не умираш. Прекарваш седмици в болницата, после рехабилитация, дъщеря ти трябва да се грижи за теб, работата ти се струва различна. След това не искаш да говориш за нищо от това, защото не желаеш хората да те съжаляват или да се държат различно с теб, но така няма как да излееш онова, което чувстваш и което преживяваш.

По бузите на Бет се стекоха няколко сълзи.

— Да — отговори тя. — Горе-долу е така.

— Не искам да се правя на многознайко.

— Шегуваш ли се? Всичко е точно така, както го казваш. Алън се вторачи за няколко секунди в лицето на Бет. Свали

крака от табуретката, стана, отиде до кухнята и се върна с кутия със салфетки, които постави пред нея.

— Имаш право да се чувстваш както си искаш, Бет. Що се отнася до онова, което вършиш след атаката — не само си се върнала на напрегнатата си работа, но и отглеждаш една чудесна дъщеря. Ако Лори успее да излезе от кошмара, който преживява — а за пръв път от доста време насам смятам, че това е възможно, заслугата ще е на Джини, а това означава, че ще е и твоя. Нищо нямаше да се случи, ако не се беше намесила. Разбираш ли?

— Предполагам, че да. — Бет взе една салфетка и подсуши очите си. — Тогава защо се чувствам толкова объркана?

— Може би, защото светът, в който живееш в момента, е различен от онзи, в който си живяла допреди шест месеца. Имам предвид фундаментално различен. Приоритети. Планове. Очаквания. А и след всичко, което си преживяла, как очакваш да бъде същият? Мисля, че просто трябва да си дадеш малко време. Да свикнеш с новото.

— Това не е силната ми страна.

Алън сви рамене и отново се усмихна.

— Може би ще се наложи да стане. Бет го погледна.

— Добре, но какво ще кажеш за моя случай? — попита тя.

— Какво за него?

— Времето е най-големият враг на едно разследване. Няма да е от никаква полза, ако се бавя в решаване на личните си проблеми. Но от друга страна… — Бет млъкна за миг.

— Какво? Кажи ми.

— Това няма никакъв смисъл. Буквално съм работила по десетки, може би дори по сто случая на убийства. Никога не е било лично. И изведнъж този… като че ли е част от цялото това объркване, за което говорим в момента — то ме разяжда.

— Смяташ, че е свързан с раняването ти? И последиците от него?

— Да, така мисля. Това има ли някакъв смисъл според теб?

— Общото е смъртта, в която явно си затънала до гуша.

— Това се отнася за всичките ми случаи.

— Може би те едва сега те догонват и ти не си способна да издържиш на тежестта им. Не знам как работят нещата при вас, Бет, но на мен щеше да ми е по-странно, ако сега не приемаше тези случаи по-навътре. Имам предвид, че едва не си била убита. Разбира се, че всичко ще ти е по-близко. Разбира се, че ще стане лично.

Бет си пое дълбоко въздух и го изпусна.

— Една от заподозрените ни, млада жена на възрастта на Лори, извърши самоубийство в събота. Просто е толкова жалко.