Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Твърдите, че Питър Аш е казал на вашата свидетелка, че има среща със страшно добър приятел в понеделник вечерта, и тъй като Джеф има яхта, търсите връзката тук? Осъзнавате ли какво говорите? Думите ви са абсурдни и оскърбителни.

— Съжаляваме, че приемате нещата така… — започна Айк. Бина прекъсна инспектора със своята ледена ярост.

— Как другояче може да ги приеме един разумен човек? Онова, което казвате, е, че тъй като Джеф е близък приятел на Питър и притежава яхта, всъщност има връзка с убийството му. Няма никакъв смисъл. Не виждате ли пропуските?

— Виждаме ги, да — отвърна Бет. — Знаем как изглежда отстрани — сякаш стреляме на сляпо. Но съпругът ви ми каза, че иска да ни помогне с всичко, което е необходимо.

— Така е — съгласи се Джеф.

— Знаехме, че това няма да ви прозвучи много приятно и разумно, но нямаше да сме тук и да търсим под вола теле, ако разполагахме с по-сериозни следи.

— Казах му, че не бива да се замесва — отвърна Бина. — Че ще приемете желанието му да помогне погрешно и че нещо подобно ще се случи.

— Подобно? — попита Бет.

— Като това сега — обвинявате го, че е бил част… че е дори заподозрян…

— Съжалявам, че работата ни ви разстройва, но не разполагаме с много. Знаем, че Питър е бил изхвърлен в океана, и смятаме, че се е срещнал с някого, когото е описал като свой „страшно добър приятел", в нощта, в която е бил застрелян…

Джеф се намеси:

— Извинете ме, смятате, че това се е случило в понеделник вечерта, така ли?

— Вероятно. Почти сме сигурни. Никой не е виждал Питър жив след девет часа същата вечер.

— Виж — Джеф се обърна към съпругата си, — не мисля, че трябва да се разстройваме от това, скъпа, поради две причини. — Мъжът се обърна отново към Бет: — Първо, трябва да знаете, че Питър наричаше всеки „страшно добър приятел". Понякога, като излизахме, виждаше някой познат и бързаше да ми го представи като своя страшно добър приятел Ал или страшно добър приятел Боб. Аз, разбира се, бях неговият страшно добър приятел Джеф.

Айк се наведе напред в креслото си.

— Казахте, че има две неща.

— Да. Другото е, че в понеделник вечерта бях на работа и работех по случай до около един часа вечерта. Бях в конферентната зала заедно с Дон Уатрус — от „Уатрус Пропъртис", може би сте чували за него — и трима от адвокатите му. Бяхме общо шестима. Говорете с някого от тях или с всичките. Можете да бъдете сигурни, че не съм убил Питър. Както ви казах последния път, в който разговаряхме, инспектор Тъли, може да не е бил перфектен, но аз обичах този човек. Бих направил всичко, за да ви помогна да намерите убиеца му.

— Или убийцата — добави Бина.

— Разбира се — съгласи се Бет, — или убийцата му. Двамата с Айк си размениха погледи.

— Господин Кук, доколкото разбирам, нямате нищо против да изпратим екип криминолози да огледа яхтата ви?

Джеф отпи голяма глътка от питието си, след което остави чашата на масата.

— Мисля, че друсате грешното дърво, инспекторе, но вие и вашият екип сте добре дошли да направите каквото трябва.

— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувала — обясняваше Бина на Кейт по телефона относно посещението на инспекторите. — Представяш ли си?

— Явно са доста отчаяни в желанието си да намерят заподозрян. Бет идва и у нас миналата нощ.

— Бет?

— Извинявай. Инспектор Тъли.

— Познаваш ли я лично?

— Много добре. Бяхме съученички. Приятелки сме от цяла вечност.

— Съжалявам да ти го кажа, но въобще не е сред любимите ми хора.

— Ако трябва да бъда честна, мен също ме разгневи онази вечер. Мисля, че е под голямо напрежение заради този случай. Обикновено е чудесен човек. Но досега не се бях сблъсквала с инспектор Тъли.

— Значи е идвала у вас и те е разпитвала? Ти познаваше ли Питър?

— Само от вас. От онази вечеря, помниш ли?

— Разбира се. Как е разбрала за нея?

— Вероятно съм я споменала. Както и да е, важното е, че се появи.

— С какво основание?

— С никакво. Пълен абсурд. Дали сме били добри приятели с Питър? Колко добре сме се познавали? Кога сме се видели за последно? Това ще ти хареса: в основи искаше да разбере какво сме правили двамата с Рон миналия понеделник вечерта. Макар че не ме пита направо.

— С такива приятели… — започна Бина.

— Наистина. Но не мога да не спомена, че след това ми се обади и ми се извини.

— Не бих й простила.

— Виж — Кейт се подвоуми, — честно казано, като изключим всичко това, двете с нея имаме специална връзка. Бяхме заедно във Фери Билдинг. Тя се хвърли пред мен и пое два от куршумите. Трябва да ми стори нещо много по-сериозно, за да не мога да й простя.