Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Как би могла да ме разочароваш?

— Ако съм замесена в убийство, дори и изключително косвено. Не исках да ме мислиш за такава, за една от онези, които разследваш. — Кейт се подвоуми отново, след което продължи: — Трябваше да ти кажа всичко в секундата, в която разбрах, че е бил убит, нали?

Очевидно, помисли си Бет. Разбира се. Вместо това отговори:

— Няма да те съдя, Кейт. Сега ми казваш.

— Затова бях толкова дръпната предния път. Не исках да научаваш. Толкова се срамувах, че бях постъпила така глупаво.

— Знам, Кейт. Това не означава, че мисля, че си замесена по някакъв начин в убийството на Питър.

— Много се радвам да го чуя. Наистина не съм, Бет. Направих грешка, като спах с него, разбираш ли, но нямам причина да искам да го нараня. Просто се опитвам да оправя нещата с

Рон.

— Как върви? Струваш ми се напълно излекувана.

— Така е, но не говоря само за това. Бет попита след секунда:

— Той знае за теб и Питър.

— Очевидно.

— Как е разбрал?

— Дълга история. Той е умен мъж и е навързал нещата. Все още ни е малко неловко.

— Горката ти — каза Бет с искрено съчувствие.

— Не. Заслужих си го. Просто искам да оставя всичко зад нас. Опасявам се, че ще отнеме известно време.

— Нещата ще се наредят.

— Да се надяваме, че си права. Както и да е, радвам се, че се обади и изяснихме проблема.

— Аз също, приятелко — отвърна Бет. — Аз също.

Бет прибра телефона в калъфчето и се облегна на щанда със зеленчуците. Взе си „Сникърс" от поставката до касата, отвори го и отхапа от него. Отиде до хладилника, взе си втора бутилка вода, отвори я и изпи около една трета на една глътка. Отиде до касата и остави пари в нея.

Полицейски блясък.

Хвърли пореден поглед на жертвата.

Все още е мъртъв, помисли си. Полицейски блясък.

Докато се разхождаше наоколо, отхапа отново от шоколадчето и отпи от водата.

В крайна сметка беше свършила доста хубава работа през деня — сутринта имаше цяла вселена със заподозрени, а сега, дванадесет часа по-късно, беше смалила бройката до разумните двама — Ерик Аш с неговите лъжи, мотив и липсващ пистолет и Джеф Кук с неговите уиски, пури и яхта.

Вероятно Айк не се беше отказал от идеята си, че Тереза може да е убийцата на Питър Аш, но според Бет това вече не беше вариант, който трябва да вземе под внимание. Но все пак, ако партньорът й беше прав, случаят така или иначе нямаше да бъде разрешен, тъй като единствените двама души, които знаеха истината, бяха мъртви.

В същия ред на мисли, след като Питър беше казал на Каръл Люкинс, че не могат да прекарат нощта заедно, Бет вярваше от дъното на душата си, че хазяйката не беше убила любовника си от ревност или в пристъп на гняв и не го беше отвела някъде с колата си, където да го застреля. Версията й, че Питър е имал среща с близък приятел на яхтата му, където да пийнат, да изпушат някоя пура и да поговорят, й се струваше самата истина. Определено не беше нещо, което Каръл измисли на момента. Тя беше повторила пред Бет и Айк точните думи на Питър.

Най-важното във всичко това беше, че инспектор Тъли успя да блъфира Кейт, която безспорно се призна за „мистериозната жена" от миналото на Питър Аш. Това беше истинско облекчение. Държанието на приятелката й от онази нощ я беше накарало да смята, че е виновна за нещо сериозно и вероятно много по-замесена в убийството на Аш, отколкото смяташе.

Кейт наистина криеше нещо. Тази вечер Бет откри какво е то — аферата между нея и Питър Аш отпреди шест месеца. Наистина това не беше факт, с който Кейт се гордееше, но беше много далеч от извършването на убийство. Също така обясняваше отбранителното й поведение от онази вечер — приятелката й се чувстваше засрамена и вероятно изплашена, че взаимоотношенията й с Питър Аш, независимо колко отдавнашни, щяха да я замесят в разследването на убийството му.

По ирония на съдбата признанието й за аферата им имаше съвсем противоположен ефект. Поне за Бет. Независимо дали беше рационално от нейна страна, тя смяташе, че Кейт се е държала дръпнато именно заради нея.

Приятелката й, разбира се, не беше убийца.

Всичко това осигуряваше на двама им с Айк ясна насока, по която да поемат утре. Преди поредицата от убийства да започне тази вечер, те бяха напът да вземат заповед за обиск на яхтата на Джеф Кук. Също така трябваше да разследват несъответствията около алибито на Ерик Аш и липсващия пистолет.

След това…

Един патрулен полицай почука на предната врата и я извади от мислите й.