Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Не влошавай нещата.

— Те вече са влошени, опитвам се да ги оправя.

— Права си.

— Освен това си е паднала много сериозно по Дани.

— Дани?

— Дони Уолбърг? Синът на Том Селек от „Синя кръв"?

— Ах.

— Това, независимо дали го вярваш, или не, може да й помогне да преодолее Франк Риналди. Поне теоретично е привлечена от друг мъж, което си е голям плюс.

— Няма как да й навреди.

— Не, няма.

Бет млъкна за момент.

— Алън с вас ли е, момичета?

— Не. Тръгна си по обяд. Каза, че ще излизате. Излязохте ли?

— Да.

— Как мина?

— Обядът беше приятен.

— Това ли е всичко?

— Това е достатъчно на този етап, Джин. Изглежда ми свестен човек.

— Наистина е такъв, мамо. Също така е и сладък, както вероятно вече си забелязала.

— Не, не съм. Не си падам по повърхностни неща. Планираш ли да се прибираш у дома довечера?

— Смятах да видя как ще се развие вечерта. Така или иначе ще те няма, нали?

— Ще се върна късно.

— Значи няма да съм тази, която зарязва другата?

— Не. Няма.

— Какво ще кажеш да ти се обадя по-късно? Междувременно, ако Алън се появи, да му кажа ли, че си прекарала чудесно с него?

— Благодаря ти, но не е необходимо. Той сам знае как сме си прекарали.

— Ще излизате ли отново?

— Алън спомена нещо за вечеря, но още няма нищо конкретно. Ако се обади и ме покани, ще видим какво ще стане.

— Трябва да удържиш ентусиазма си, мамо.

— Знам — отвърна Бет. — Работя по въпроса.

„Супер Улоа" не беше нищо особено. Дори не се намираше на „Улоа Стрийт".

Представляваше семеен хранителен магазин на „Таравал" и „Деветнадесето Авеню", непроменен през последните четиридесет-петдесет години, който разполагаше с цял щанд евтини вина, друг с предимно висококалорични храни, студена витрина с бира и безалкохолни напитки, не особено пресни плодове и зеленчуци, сладки, тоалетни принадлежности, хартиени продукти и алкохол зад касата.

Също зад касата, по-точно на пода, се намираше проснатото тяло на Емил Яриан. Нападателят го беше прострелял три пъти в гърдите, вероятно от седемдесет-осемдесет сантиметра разстояние. Мъртвият все още стискаше пистолета, който беше сграбчил в опит да се защити, стратегия, която не се беше оказала добра. Когато Бет и Айк пристигнаха, четирима патрулни полицаи и сержант от полицейския участък на „Таравал" бяха отцепили мястото. След петнадесет-двадесет минути на всички им стана ясно, че заради ограничените ресурси криминолозите и съдебният лекар няма да се появят скоро.

Бет направи знак с глава на Айк и двамата се отдалечиха от другите полицаи, минаха под жълтата лента и отидоха на тротоара отвън. Мъглата отново се беше появила, виеше се от запад. Два телевизионни вана бяха паркирали на улицата, затова инспекторите се обърнаха и тръгнаха в противоположната посока.

— Признавам си, че стрелям на сляпо — започна Бет, когато се отдалечиха достатъчно от останалите, — но моето предчувствие ми казва, че нищо няма да се случи през следващите три-четири часа.

Айк хвърли печален поглед към вратата на супермаркета.

— Май си права — отвърна той. — Но нека бъдат пет-шест часа.

— Дори тогава какво ще разберем? Камерата не е работела. Никой не е видял нищо. Чака ни единствено бумащина, не мислиш ли? Нека ти предложа нещо. Качваме се веднага в колата и аз те откарвам в прекрасния ти дом в Ричмънд, който не е на повече от три километра оттук.

— Какво да правя там?

— Какво ще кажеш за спането, за което говорехме? Предпочитам да си свеж, когато утре или в понеделник продължим да работим по случая на Питър Аш, отколкото да будуваме и да не правим нищо. Довери ми се, мога да се справя сама с всичко тук, макар че не очаквам много. Ще се върна, преди да се усетят.

Айк обмисли предложението на партньорката си.

— Едвам ме нави — отвърна той.

— Радвам се. Инспекторът кимна.

— Да тръгваме.

Когато след двадесет и пет минути Бет се върна при „Супер Улоа", нищо не се беше променило.

Отиде при сержанта, за да се увери, че всичко е наред, но той и екипът му бяха унесени във футболния мач по телевизора над щанда със зеленчуци. Като че ли никой от тях не беше забелязал, че я е нямало известно време или че Айк се е изпарил. Каза на сержанта, че ще се върне в колата си, за да поработи върху някои от другите си случаи, и го помоли да й се обади, когато криминолозите или съдебният лекар се появят.

Отиде в автомобила и заключи вратите му, отпусна се на седалката, затвори очи и макар че се опита да се съсредоточи, мислите й се прескачаха в главата й — Джини, Джеф Кук, Тереза Болейн, Лори Шоу, Ерик Аш, Питър, Кейт, Алън.