Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Да, достатъчно очевидно е, но както ви казах последния път, не съм виждала господин Аш през онази вечер. — Хазяйката погледна неспокойно първо към Бет, а после и към Айк. Отново вдигна чашата си, духна съдържанието й, отпи и продължи да говори: — Дори не съм виждала Питър, господин Аш, през уикенда. Двамата със съпруга ми бяхме на гости на родителите му в Гилрой — баща му получи удар — и аз се прибрах едва в понеделник сутринта. Освен това, ако говорите за ДНК-то в апартамента му — моето ДНК в частност — нормално е да намерите следи от него.

— Как така? — попита Айк.

— Постоянно проверяваме наемателите, за да видим как се отнасят с жилищата. Сещате се какви са студентите. Могат доста бързо да превърнат един апартамент в руина. В стандартния ни договор за наем има клауза, която ни позволява да правим проверки веднъж месечно с предварителна уговорка. Освен това постоянно се чупи по нещо в апартаментите и двамата с Евън… поне веднъж месечно сме в някой от тях за ремонт или проверка. Очаквам да намерите ДНК-то ми в жилището на господин Аш, както и ДНК-то на много други хора.

— Какво ще кажете за чаршафите? — попита Айк. — Да очакваме ли да намерим ДНК-то ви и по тях?

Въпросът му увисна във въздуха.

Айк изгледа Каръл с неприятен, отвратен, лош поглед, след което се обърна към Бет и каза:

— Искаш ли да й кажеш за понеделник вечерта?

— Не — отвърна Каръл с умолителен тон. — Вече ви казах, че не съм била там в понеделник вечерта. Няма начин да разберете…

Бет вдигна длан, за да я прекъсне.

— Каръл — каза тя. — Наемателят, който се намира точно над господин Аш, в апартамент номер пет — Нед, си е поканил няколко приятели, за да гледат мача миналия понеделник вечерта. Всички те — били са петима — ни казаха, че са чули врява от правене на любов в жилището на Питър.

Каръл задържа погледа на Бет за един дълъг момент. Вдигна кафето си и пак го остави.

— Не разбирам какво общо има това с мен.

Айк в своята роля на лошо ченге се изсмя презрително. Бет отвърна със съчувствен тон:

— Както партньорът ми спомена, Каръл, едно от нещата, взети от апартамента на господин Аш за ДНК анализ, бяха чаршафите от леглото му.

— Но как бихте разбрали, че ДНК-то е моето? Не е ли необходимо да разполагате с нещо, с което да го сравните?

— Хората гледат прекалено много телевизия — отвърна Айк.

— Ние разполагаме с нещо, с което да го сравним — обясни Бет. — След като припаднахте, ви донесох чаша с вода, от която пихте, нали?

— Това е… мамка му. Това е много подло. Не мога да повярвам, че сте го направили. Държахте се толкова мило и приятелски.

Бет се отпусна на стола си, мълчалива и непоклатима. Най-накрая посегна към собственото си кафе. Айк също не се обади, искаше Каръл да се пържи в собствен сос. Следващия път, в който посегна към чашата си, ръцете й видимо трепереха.

— Каръл, говори с нас — прикани я Бет.

Жената погледна безпомощно двамата инспектори, след което въздъхна.

— Евън не бива да научава — обясни тя. — Обичам го, но е доста темпераментен и не трябва да узнава за онова, което ще ви кажа. Може да ме убие.

— Той ли уби Питър Аш? — попита Айк. — Някой от двама ви притежава ли оръжие?

— Не.

— На кой от двата въпроса отговорихте с „не"? — поиска да изясни Бет. — Дали е убил Питър, или дали имате оръжие?

— И на двата.

Айк отново я притисна.

— Самата вие казахте, че ако разбере за вас и Питър, ще ви убие.

— Това беше просто израз. По-скоро би убил него. Двамата се обичаме.

— Както кажете — съгласи се Бет. — Само дето после сте били с Питър.

Каръл сви рамене.

— Понякога, сещате се, ежедневието… — жената се подвоуми. — Става ти малко скучно. Питър беше просто… не беше сериозно. Може би не биваше… — Поклати глава и погледна към инспектор Тъли. — Наистина не трябва да му казвате. Моля ви.

— Знаете ли къде е бил съпругът ви през онази нощ? — попита Айк.

— Евън не знае нищо — настоя Каръл, без да отговори на въпроса. — Ако знаеше, нямаше да стоя тук и да разговарям с вас в този си вид.

— Какво имате предвид? — попита Бет. — В този си вид?

— Имам предвид… стига де, сещате се. Това е ясно доказателство, че Евън не е убил Питър. Той нямаше представа за връзката ни.

— Откъде знаете? — попита Айк.

— Погледнете ме, инспектор Маккафри! Нямам белези, нямам синини. Не знае.

— Добре, тогава — продължи Айк, — да се върнем на въпроса къде е бил Евън през онази понеделнишка нощ. Знаете ли?

— Остана при родителите си в Гилрой. Смяташе, че баща му може да почине съвсем скоро, макар че явно вече се пооправя. Както и да е, Евън искаше да остане, но аз трябваше да се прибера.