Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Нека ти кажа нещо. Ако не е убила Аш, искам да пипна кучия син, който го е сторил. Защото той уби Тереза, той е този, който я бутна пред трамвая.

Бет забарабани с пръсти по бюрото си. Телефонът й иззвъня. Извади го от калъфа на колана си и провери номера.

— Трябва да приема обаждането — каза на Айк, след което заговори в апарата: — Тъли, „Убийства". С Деймън ли разговарям?

Докато обсъди случая с четвъртия гост от партито на Нед, Айк стана от стола си и отиде до прозорците, които бяха с изглед към „Брайънт Стрийт". Следобедът беше ясен и слънчевите лъчи го милваха топло, докато стоеше с ръце в джобовете.

След две минути Бет застана зад него.

— Това беше последният фен на понеделнишките футболни вечери.

— Кой?

— Аш е правил секс в жилището си два часа, преди да бъде убит. Разполагам с пет хлапета от апартамента над неговия, които са го чули, все едно са били при него.

— С кого е бил?

— Предполагам, че с хазяйката си. Казва се Каръл Люкинс, но не мога да докажа предположението си, докато не получа резултатите от ДНК анализа, а това няма да се случи особено бързо. Както ти е добре известно, може и никога да не се случи.

— Я ми кажи защо толкова много искаме да докажем, че е била с него. Тя е просто поредната му приятелка, нали така?

— Разбира се, но също така е била и последната. Ако има някого, който знае какво е смятал да прави Аш в понеделник вечерта, вероятно тя е този човек. Може би някой му се е обадил по телефона и е поискал да се срещнат, докато е бил с нея. Може просто да й е казал къде отива или с кого. Понастоящем хазяйката е от стадото с лъжците — напомни ми да ти разкажа за Ерик Аш, но ако е бил с Каръл в понеделник, има голяма вероятност тя да ни каже нещо, което не знаем.

— Напомням ти — каза Айк и се извърна от прозорците. — Какво те е излъгал Ерик Аш?

— Алибито с майка му, което внимателно е измислил, е малко калпаво. Каза ми, че се е прибрал в общежитието, след като е прекарал вечерта в града.

— В града?

— Да. Вечерял е с мама. Каза, че се е върнал в „Бъркли" около десет. Съквартирантът му обаче ми сподели, че е било около един. Младежът няма никакви съмнения за това, а и съм го записала, ако в един момент, след като разговаря с Ерик, реши да си промени мнението. Което, разбира се, ще е поредната лъжа, но станаха прекалено много, за да ги броя.

— Това ме кара да смятам, че трябва да направим нещо по въпроса — каза Айк. — Да създадем друга реалност и да насочим гнева на Бог срещу тези хора.

— Само да можехме — започна Бет, — но уви… Изведнъж Айк застина и погледна назад. Партньорката му се намръщи, проследи погледа му, но не видя нищо.

— Какво има?

— Точно това е отговорът — отвърна той. — Трябва да започнем да лъжем. Да борим огъня с огън.

Бет се обади на Каръл Люкинс от службата и я попита дали има нещо против да дойде до отдел „Убийства" за няколко минути, за да изяснят в нейно присъствие някои подробности от показанията й. Да, имаше нещо против и не, също така не можеха да отидат в дома й. Каръл искаше да знае защо е необходимо всичко това, но Бет не беше особено изчерпателна, като й обясни, че са възникнали някои въпроси около нейния наемател Питър Аш. В крайна сметка жената се съгласи да се срещне с тях, ако можеха да прескочат до „Старбъкс" на две пресечки от „Фултън".

Бет се обнадежди от предложението, защото това означаваше, че Каръл крие нещо от съпруга си.

Зад волана застана Айк и двадесет минути по-късно бяха седнали, всеки с чаша кафе пред себе си, на една от малките маси до предния прозорец. Бет демонстративно извади диктофона си и го остави на масата между тях.

Красивата белокоса жена излъчваше същата нервна енергия, която вероятно беше спомогнала за припадането й предния път. Едва бяха започнали с четенето на името, номера на случая и по-ранните й показания, когато Каръл взе чашата си, духна съдържанието й, остави я отново на масата и започна да я върти в ръцете си.

— Аз… — започна тя. — Наистина не знам за какво говорите.

— Говоря за ДНК — отвърна Айк със своя глас ала „лошо ченге". — Принципно знаете какво е това, нали, госпожо Люкинс?

— Айк. — Бет се пресегна и сложи ръка върху тази на партньора си, за да го накара да се успокои. Върна вниманието си върху свидетелката им. — Както, сигурна съм, помните, Каръл, след като си тръгнахте от апартамента на господин Аш онзи ден, извиках екип на криминолозите, за да вземат някои проби. Търсеха предимно отпечатъци и ДНК — това са така наречените веществени доказателства за хора, които е възможно да са били в апартамента на жертвата, особено през онази вечер, тъй като вярваме, че е бил убит по-късно същата нощ. Мисля, че е очевидно защо искаме да научим всичко възможно за последните му часове.