Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Независимо кой от вариантите беше истина, младежът не разполагаше с пистолет в момента, който да бъде подложен на балистична проверка, и затова арогантно и показно й се присмиваше в лицето. Казваше й, че е по-умен от нея, че е наясно с фактите около случая, че не е оставил веществени доказателства и че може да я победи в тази игра.

Подобни мисли бяха доста сериозна мотивация за Бет.

Какво се беше случило с пистолета? Обмисли идеята да каже на Ерик, че е открила оръжието, и да започне своя собствена игра, с която да го обърка. Като се имаше предвид, че тялото беше намерено в залива, напълно логично беше да си мисли, че и то ще е там. Ако Ерик разбереше, че го лъже, щеше да продължи да се придържа към историята си, защото щеше да е наясно, че не могат и с пръст да го пипнат.

Бет отпи от колата си, написа няколко бележки и се облегна на стола. Не знаеше какво да прави със самоубийството на Тереза Болейн. Макар да не искаше да повярва, осъзна, че Айк можеше да се окаже прав и секретарката да е убила изневеряващия си приятел, ако наистина й беше приятел, което означава, че тя също е излъгала. В интерес на истината, се нуждаеха от още една заповед, с която да претърсят апартамента, колата (ако имаше такава), работното й бюро и всичко останало. Следващите няколко дни щяха да са истинска лудница.

Засега същата карма, която й беше осигурила Джон Чънг без никакъв проблем, като че ли още беше налице. Когато си включи компютъра, откри, че има два имейла от приятелите на наркомана Нед. Другите двама вече й бяха отговорили и бяха оставили телефонните си номера. Разполагаше с мобилните на всички, вдигна телефона и набра първия.

Двадесет минути по-късно беше разговаряла с трима от тях. Всичките бяха изключително отзивчиви и изумително безполезни. Те отговориха, че са отишли рано в апартамента на Нед и не са мърдали оттам през цялото време на мача, тъй като имал голям телевизор и бира. Къде другаде да ходели?

Всичките бяха чули врявата от апартамента на Питър, който се намираше на долния етаж, вероятно по време на втората четвъртина, но със сигурност преди полувремето. Никой от тях не смяташе, че е било скандал, но определено имало по-високи звуци — скърцащо легло и пъшкане от очевидна страст. Две от момчетата смятаха, че всичко това е адски забавно.

До някаква степен обаче и тримата се срамуваха да говорят по темата. Единият от тях, Стюарт Айело, не беше на сто процента сигурен за какво точно ставаше въпрос, защото, обясни на Бет той, никога преди не беше чувал някой друг да прави любов. Така че не можеше да се закълне дали е било точно това. Стюарт не пропусна да признае, че приятелите му нямали никакви съмнения, затова вероятно било правене на любов. Не разбираше защо трябва да е толкова шумно. Той единствен не намираше случилото се за забавно — на него му звучало като причиняване на болка.

Никое от момчетата не беше напуснало апартамента на Нед преди края на мача, а след като го сторили, не видели никого в коридора. Когато си тръгвали, жилището на Питър било потънало в тишина. Не чули каквито и да било звуци от него.

Бет затвори и отиде в тоалетната. Когато се върна, Айк седеше в стола си и я гледаше.

— Я виж кого е довял вятърът — каза тя. — Какво, по дяволите, правиш тук, Айк? Мислех, че ще се опиташ да си наваксаш със спането. Как е Хедър?

— Добре е. Спи. Температурата й спадна напълно, за щастие. Самият аз ще си изчакам часа за лягане, преди да се размажа. Иначе просто ще се събудя в средата на нощта и ще започна да страдам от безсъние за седмица или за година. Предпочитам да го избегна. Помислих си, че мога да убия няколко приятни часа тук, да си оправя глобите за паркиране… — Бледият цвят на лицето му стана още по-блед, а замъгленият му поглед се спря на Бет. — Мога да си оправя глобите и друг път.

— Тереза — започна партньорката му и се подпря на бюрото си. — Ти ходи на мястото.

Айк кимна.

— Наложи се. — Пое си дълбоко въздух през свитите си устни и го изпусна рязко. — Дори да го е убила… Господи!

— Сигурен ли си, че някой не я е блъснал?

— Напълно. Има повече от двадесет свидетели. Намирала се е в тълпата, спряла е на тротоара, където е стояла напълно неподвижна за няколко секунди, и се е хвърлила на релсите. Сякаш е нямала представа, че трамваят идва. Или не й е пукало.

— По-скоро второто, ако питаш мен.

— Направо ми къса сърцето, да знаеш. Започвам да остарявам за тези неща. На колко години беше, на тридесет ли?

— Може би на малко повече. Прекалено млада, за да прекрати живота си.