Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Защо? — попита Айк, след което реши да предположи: — Заради Питър?

Каръл сви рамене пренебрежително.

— Не очаквам хората да разберат — отвърна тя, — но нямахме много възможности.

Бет и Айк си размениха погледи.

— Добре — каза инспектор Тъли, — какво ще кажете за понеделник вечерта?

— Какво имате предвид?

Айк изгуби търпение и избухна.

— Иска да каже, че сте положили толкова много усилия, Каръл — инспекторът беше бесен, — за да оставите съпруга си в Гилрой с умиращия му баща, а вие да се приберете тук, за да бъдете с Питър Аш. Всичко е свършило за час или два и после какво?

— Какво искате да кажете с това „после какво"?

— Просто ви е изритал и вие нямате проблем с това?

— Не ме е изхвърлял. Приключихме. Прибрах се у дома, взех си душ и говорих с Евън по телефона около час. След това свърших малко работа на компютъра си… електронни таблици за квартирите. Можете да проверите всичко. Все някъде ще е останал запис, че съм била онлайн.

Добре, достатъчно, помисли си Бет. Каръл Люкинс не беше пример за морална жена, но не смяташе, че тя е убиецът, когото търсеха. Освен ако не искаха да се наслаждават на гледката как се гърчи, нямаше нужда да я измъчват повече. Истинският проблем, онзи, заради който подхванаха цялата тази игра, все още не беше засегнат.

— Каръл — започна Бет, — ето го и големия въпрос: Питър спомена ли какво смята да прави след срещата ви, дали е имал планове да се види с някого или просто да излезе?

— Щеше да излиза.

— Каза ли с кого?

— Не. С някакъв негов приятел.

— Сподели ли ви името му? — попита Айк.

— Не. Защо му е да го прави?

Бет не й отговори. Вместо това я попита:

— Случайно да е уговорил срещата си, докато е бил с вас?

— Имате предвид, докато сме били в апартамента му? Не. Нямаше как да приема обаждания.

— Помните ли дали телефонът му е звънял?

— Не мисля. В интерес на истината, бих казала, че определено не е.

— Добре — отвърна Бет. — Харесвам „определено".

— За този приятел, когото споменахте — подхвана Айк. — Имате ли нещо против да си спомните точно какво каза Питър, когато ви сподели за плановете си за онази вечер?

— Не сме обсъждали въпроса. Дори не знам доколко съм запомнила от разговора.

— Наистина искаме да се опитате да си спомните, Каръл — настоя Бет. — Как въобще повдигнахте въпроса?

Хазяйката срещна погледа на инспектор Тъли, кимна и затвори очи.

— Добре — започна тя, — добре. — Изражението на лицето й беше малко кисело. — Лежахме на леглото. След онова, сещате се. Бих казала, че двамата се чувствахме прекрасно. Може би се унасяхме в дрямка. Казах на Питър, че Евън няма да се прибира тази нощ, не и до сутринта. — Жената млъкна и отвори очи. — Обясних му, че мога да остана, ако желае.

— Какво отвърна той? — настоя Бет.

— Точните му думи ли?

— Доколкото е възможно да ги предадете.

Вдишване, издишване, след което Каръл изчака още секунда-две, затвори отново очи и продължи с разочарован тон:

— Отвърна ми: „Много сладко предложение, което ми се ще да бях получил по-рано, но един страшно добър приятел ми писа днес. Явно има някакъв сериозен проблем, за който иска да поговорим, и вече му обещах, че ще се видим на едно-две питиета и че ще изпушим по пура". Аз му казах: „Може би след пурата… остави". — Каръл отвори очи. — Двамата се посмяхме. Това беше всичко, сигурна съм. Не мисля, че каза нещо друго.

Бяха в колата, но Айк дори не беше запалил двигателя, когато наруши тишината, налегнала ги, откакто си тръгнаха от кафенето.

— Страшно добър приятел, който пуши пури — констатира той.

— Да, чух — отвърна Бет. — Това оставя сина му Ерик извън уравнението, нали?

— Явно. Освен ако не се е срещнал с него още по-късно. Предполагам, че е възможно, но не е нещо, на което бих се обзаложил. Във всеки случай не мисля, че Питър Аш би определил сина си като „страшно добър приятел", какво ще кажеш?

— Не и в нормален разговор, не. В интерес на истината — никога. Би го нарекъл „сина ми".

— Съгласен. Междувременно, колкото и подло да ти се струва, вероятно забеляза, че в момента, в който излъгахме нещастната госпожа Люкинс — всичко е записано на диктофона, че сме получили резултатите от ДНК анализа, тя ни осигури необходимата информация.

— Забелязах. И „подло" е правилната дума.

Айк се включи в движението и дари партньорката си с лукава усмивка.

— Това е напълно законна техника за разпити. По мое мнение щом всички, които разпитваме, ни лъжат, а те го правят, ние сме напълно в правото си да отвърнем със същото, като неволно създадем невярно впечатление и ловко избегнем фактите. Това не ни прави грешници.