Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Значи имаш намерение да потърсиш оръжието и…?

— Да разговарям със съквартиранта на Ерик, преди Ерик да му се обади и да го инструктира какво да говори.

— Кой е съквартирантът?

— Не знам, но имам намерение да разбера.

— Смяташ, че не е била Тереза? Кой тогава е убил Аш?

— Не знам дали е била тя, но мнението ми е, че не го е извършила.

— Питам просто от любопитство: защо така мислиш? Тя е перфектният кандидат. Разбрала е, че Питър има безброй афери, и в изблик на ревност и гняв го е убила.

— Изблик на ревност и гняв, така ли?

— Независимо дали ти харесва, или не — отвърна Айк. — След като злината е сторена, се е опитвала да блъфира няколко дни, докато накрая вината не я е премазала и не се е хвърлила пред трамвая.

— Може би си прав или просто е изгубила любовта на живота си и е нямала за какво повече да живее. Което ми се струва по-правдоподобният вариант. Тя е мила и наивна жена, която е била сляпа за много от нещата в света.

— Ами ако е разбрала, че Аш е предал доверието й?

— Щеше да се самоубие, нямаше да убие него, не мислиш ли? Не казвам, че теорията ти е невъзможна, Айк. Просто не мога да си я представя като убиец на когото и да било, камо ли на човека, когото обича. Дори да е предал доверието й.

— Кой тогава?

— Това е въпросът. Може би Ерик. Което може да означава, че в крайна сметка не е никоя от женските връзки на Питър. Той е кисело, разгневено хлапе с основателна причина. Призна си, че си е купил нелегален пистолет от улицата. Определено е обмислял извършването на убийство. От друга страна, ако алибито му бъде доказано…

Бет беше наясно, че разходката й до „Бъркли" си беше чист изстрел на сляпо. Не знаеше името на съквартиранта на Ерик и дали щеше да е в стаята им. Също така не знаеше какви са охранителните мерки в студентския кампус.

Чудеше се дали охраната щеше да й позволи дори да говори с някого от обитателите на общежитието. Често при изпълнението на подобна задача в Сан Франциско срещаше сериозна съпротива, както и открита враждебност и бюрократично протакане. Нямаше причина да мисли, че нещата тук ще са по-различни, но (може би заради обяда с Алън) смяташе, че днес е един хубав ден за кармата й, следобедът й беше свободен, а и нямаше какво да губи. Решена беше да даде шанс на бога на късмета да си изиграе ролята.

Все пак, както обясни и на Айк, беше помолила лейтенанта да поиска заповед. Очакваше да й се обадят всеки момент и да й кажат, че съдията я е подписал.

Както се оказа, „охранителят" — колежанче, което работеше като доброволец в Общежитие 1 — беше впечатлен и респектиран от документите й. В крайна сметка Бет беше истински инспектор от отдел „Убийства" на Сан Франциско и работеше по случай, за който младежът беше прочел по-рано през седмицата. Той беше доволен, че успя да й помогне, като й каже името на съквартиранта на Ерик — Джон Чънг. Набра номера за спешни случаи на Чънг и вдигна палци към Бет, когато някой вдигна. След няколко разменени думи стана ясно, че младежът е горе и учи. Охранителят му обясни, че долу го чака инспектор от полицията на Сан Франциско, който желае да разговаря с него.

След по-малко от минута Чънг излезе от асансьора като експлозия и попита обезпокоен:

— Ти ли си ченгето? Не ми вдигат. Кажи ми, че не се е случило нещо с родителите ми.

— Сигурна съм, че родителите ти са добре — отвърна Бет. — Не съм тук заради тях. Съжалявам, ако съм те стреснала. Трябваше веднага да спомена за какво идвам. Нуждая се от малко информация относно съквартиранта ти.

Чънг въздъхна, сложи ръка на сърцето си и дари Бет с глуповата усмивка.

— Уха. Подобно нещо те събужда на секундата.

— Спеше ли?

— По-скоро дремех. Така се случва в топла стая, след като се наобядваш. Значи става въпрос за бащата на Ерик?

— Да, опасявам се, че съм тук заради него. Първото нещо, което искам да те попитам, е дали си виждал пистолета на Ерик?

— Уха, господи! Смяташ, че Ерик е убил баща си. Не мога да повярвам, че дори го казваш. Не, той няма пистолет. Никога не съм виждал такъв. Никога не е говорил за такъв. Тотално си сбъркала човека.

— Доколко си сигурен?

— Полицай, цялата ни стая е около три квадрата. Знам абсолютно всичко, което двамата притежаваме. Ако имаше пистолет, щях да го видя и да вдигна огромна олелия, защото могат да ни изключат заради това.

— Добре, да поговорим за бащата на Ерик. Кога разбра за него?

Чънг помисли за момент.

— Мисля, че беше миналата сряда. Майката на Ерик се обади. Двамата бяхме в стаята ни.