Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Бог да благослови това дете — отвърна Бет. — Между другото, не съм яла толкова вкусен сандвич в живота си.

Алън отново кимна.

— Имаше времена, в които по цяла година карах само на сандвичи. Мисля, че беше две хиляди и дванадесета. Все още не мога да разбера защо спрях.

Бяха седнали навън, на маса, която Бет евфемистично беше нарекла задната палуба — два етажа по-надолу имаше морава, която приличаше на излязла от пощенска марка. Слънцето напичаше приятно, затова бяха опънали чадъра над главите си.

Бяха заобиколени от издигащи се сгради, а ранният следобед беше мъртвешки спокоен.

— Значи Лори нямаше нищо против, че Джини й носи още храна?

— Чукам на дърво — каза Алън и наистина почука на дървения парапет. — Очевидно Джини й беше обещала да й донесе храна от снощи, защото, когато стана сутринта, Лори очакваше с нетърпение пристигането й. Не съм я виждал такава от месеци. Мисля си, че ако дъщеря ти продължава в същия дух да идва на гости и да бъде приятелка на сестра ми, тя може да се оправи. Много мило от твоя страна, че я молиш да го прави.

— Нямам нищо общо — отвърна Бет. — Джини го прави по свое желание. Двете просто си паснаха.

— Така е, но нямаше да се случи, ако не ги беше събрала.

— Добре, може би имам някакво участие. Ще приема част от похвалите.

— Супер. Значи уредихме въпроса. Докато сме на темата, исках да ти кажа, че този импровизиран обяд днес не се брои за вечерята, на която те бях поканил.

— Искаш да кажеш, че съм задължена да се видим още веднъж?

— Да. Колкото и тежка задача да е това.

— Не знам — отвърна с престорен тон Бет, — ще трябва да си проверя графика. Изключително трудно е да се излезе на среща с мен.

— Изпитал съм го на собствения си гръб.

— Избери време и място и ще видим какво ще стане.

Бет усети облекчението в гласа на Айк. Хедър се подобряваше и беше изписана от болницата. През следващите двадесет дни щяха да продължат да й вливат интравенозно големи дози пеницилин, но прогнозата беше, че ще се възстанови напълно.

Също така можеше да усети умората му — партньорът й не беше спал през последните седемдесет часа. Когато предложи да я придружи до дома на Джил, тя му отвърна, че не е необходимо. От своя страна, Бет му каза да си вземе почивен ден в неделя — да се наспи, ако може — и освен ако тя не идентифицираше или арестуваше заподозрения до понеделник сутринта, което беше в рамките на невъзможното, помисли си инспекторката, двамата можеха да продължат с разследването заедно.

Някъде по обяд Бет паркира своята джета на улицата пред къщата на Джил Корбин Аш и почука на предната й врата. По-млада, младежки облечена жена, която се представи като сестрата на Джил, Джули Расмусен, я поздрави не особено учтиво и някак си официално, след което я поведе към голяма и просторна стая в задната част на къщата, където имаше огромен телевизор, високи рафтове с книги и камина.

Когато влезе, Бет остана с впечатлението, че е прекъснала спор. Двете момчета, които очевидно бяха двуяйчни близнаци, се бяха отпуснали в двата края на кафявия кожен диван и избягваха да се поглеждат, не поглеждаха и останалите. Джил носеше прекалено големи слънчеви очила, които да прикриват раните й, и държеше чаша с червено вино. Беше застанала до рафтовете с книги.

Ледената атмосфера въобще не се стопли след формалностите, затова Бет реши да кара направо.

— Искам да благодаря на всички ви, че се съгласихте да се срещнете с мен. Знам, че ви е трудно, и не искам да ви отнемам много от времето.

Тайлър, по-ниският и по-мургавият от двамата, се изправи на мястото си.

— Аха, виж, извини ме, не искам да се правя на интересен, но наистина не разбирам защо е необходимо да ни го отнемаш. Времето ни имам предвид. Разследвате убийството на татко, нали? Никой от нас няма нищо общо с него. Мисля, че това е напълно очевидно.

Бет стисна устни и го погледна.

— Ти си Тайлър, нали? — попита тя.

— Аха.

— Виж, Тайлър, разбрах, че последния път, в който баща ти е идвал тук, брат ти и той са се скарали.

Тайлър заби поглед в дивана, след което отново го вдигна към Бет.

— Татко се държа като истински тъпак — отвърна той. — Глупав алкохолик, който си мислеше, че можем да забравим всичко.

— Какво имаш предвид?

— О, нищо — отвърна иронично Тайлър. — Просто изостави майка ни и нас. Опропасти семейството ни. Въпреки това да спориш с някого, не означава, че искаш да го убиеш.

— Точно това означава — намеси се другото момче, Ерик. — Да му го начукам.