Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Около мен? Защо да го прави?

— Ти как мислиш? Джеф се намуси.

— Я не се занасяй.

— Не мислиш, че съм сериозна, така ли?

— Как е възможно да се случи това? Стига. Обичах Питър. Сам отидох при Тъли, за да й споделя онова, което знам.

— Да, така е. Но и двамата знаем, че това не е първият път, в който някой се е опитал да се доближи до разследването, за да е наясно какво се случва в него.

— Тъли не би си помислила подобно нещо. Пределно ясно е, че не правех това. В сърцето си все още съм помощник областен прокурор и тя знае, че съм на нейна страна. Как е възможно да си помисли, че съм убил Питър?

— Добре, тъй като попита, ще ти обясня. Първо, Тъли все още няма друг заподозрян. Второ, Питър е бил изхвърлен в океана, а ти имаш яхта. Трето, да приемем, че научи за това, че най-добрият ти приятел се е пробвал с жена ти…

— Само дето не го е сторил.

Бина свали леко очилата си и погледна съпруга си над рамките им.

— Веднага го отрязах, без лоши чувства — отвърна тя. — Но някоя друга жена можеше и да се съгласи.

— Занасяш ли ме? Кога се случи това? Защо не си ми казала досега?

— Защото нищо не се случи. Нищо нямаше да се случи. Престорих се, че приемам опита му за шега, и той се отдръпна. Ами ако не се шегуваше? Не искам да се лаская, но смятам, че беше напълно сериозен.

— Този кучи син.

— Искам да кажа, че… Сам виждаш какво искам да кажа. Просто внимавай.

— В основи е това — каза Рон.

Семейството се беше събрало в дневната. Рон седеше до Кейт на канапето и я държеше за ръката. Ейдън се беше нацупил на една от табуретките, а Джейни беше седнала на стола от ракита, който я беше погълнал цялата.

Момчето гледаше изпод сбръчканите си вежди.

— Въобще не разбирам — отвърна то. — Няма никакъв смисъл. Някак си, защото ти и господин Кук работите заедно, трябва да знаете нещо за този човек, мъртвеца?

Кейт прочисти гърлото си.

— Какво ще кажеш да не се преструваме, че не знаем за кого става въпрос, Ейдън. Двамата с баща ти обсъдихме въпроса. Искаме да знаете, че между нас няма тайни, и също така искаме да нямаме такива и с вас. Името на мъртвия мъж е Питър Аш. Да, двамата с баща ви го познавахме. — Погледна Рон и го стисна за ръката.

Джейни изхленчи:

— Налага ли се да говорим за него? И за всичко това? По-добре да спрем.

— Опасявам се, че се налага — отвърна Рон. — Това е единственият начин да загърбим случилото се.

— Защо просто не забравим за него, щом вече е мъртъв?

— Защото, Джейни — подхвана баща й, — изглежда, че все още нищо не е свършило. След като Бет говори с мама миналата вечер, стана ясно, че ще продължим да чуваме за Питър Аш. Не знам точно какво, но няма да се свърши толкова лесно.

Ейдън погледна майка си.

— Смятах, че Бет е най-добрата ти приятелка.

— Такава е — отвърна Кейт.

— Защо те тормози тогава?

— Не го прави. Просто си върши работата, задава някои въпроси. Дори не са трудни. Мисля, че случилото се миналата вечер се дължи на това, че не се бяхме виждали от доста време и просто реагирахме по странен начин.

— Значи сега тя смята, че… какво? — попита Ейдън.

— Не е ясно — отвърна Рон. — Може би нищо. В крайна сметка, както каза ти, какво от това, че двамата с Джеф Кук сме имали някакви взаимоотношения с Питър Аш? Голяма работа, нали? Единствената връзка между мен и Джеф е, че работим в една и съща фирма и сме приятели.

— Сигурна съм, че Бет нямаше предвид, че ни подозира — отвърна Кейт. — Просто следваше някаква следа, която минава през службата на баща ви.

Джейни въздъхна артистично.

— Ненавиждам всичко това. Не знам как бяхме въвлечени в него.

— И аз, миличка — отвърна майка й. — Объркващо е. Съжалявам, че всички трябва да се справяме с положението.

Рон сложи ръка на коляното на Кейт.

— Достатъчно. Всички ще отгърнем на следващата страница и ще продължим напред. Смятате ли, че можете да се справите? Джейни?

Още една въздишка.

— Ще се опитам.

— Ейдън?

— Да.

— Кейт, предполагам, че и ти. Добре. Достатъчно. Спречкването с приятелката ти Бет не е най-лошото нещо на света дори то да я е накарало да смята, че някак си трябва да ни въвлече в разследването. Всички правим грешки. Напълно нормално е да грешим.

Кейт погледна първо съпруга си, а после и децата и кимна. Каквото и да кажеше Рон, тя щеше да го подкрепи.

— Добре, татко — каза Джейни, — може ли вече да приключваме?

— След малко, скъпа. Има още нещо, което трябва да стане кристално ясно за нашето семейство. Причината за разговора ни е да разберем, че трябва да казваме истината. Винаги и за всичко. Ако Бет Тъли или някой друг повдигне още въпроси към нас, особено за Питър Аш, няма нужда да отказваме да отговаряме или да си измисляме разни неща. Но все пак нека не забравяме, че „не знам" също е приемлив отговор. Казваме само онова, което знаем.