Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Бина нямаше какво да каже.

— Както и да е — продължи Кейт, — ако искаш, мога да поговоря с нея. Може би ще помогне.

— Какво ще й кажеш?

— Не знам. Вероятно ще успея да я убедя да не претърсва яхтата. Изглежда, просто ви тормози без никаква основателна причина.

— Не, не, не. Не ми пука за това. Деветдесет и девет процента съм сигурна, че няма да открият нищо на лодката. Бясна съм, че Джеф сам е отишъл при нея и е предложил помощта си от доброта, а те ни третират като потенциални убийци. Независимо какво казват, сигурна съм, че го смятат за извършителя. Което си е повече от абсурдно. Даже не мога да си представя какво си мисли приятелката ти.

— Просто друса дърветата, Бина. Мисля, че това е всичко.

— В момента друса грешното, да знаеш.

Бет имаше чувството, че никога няма да заспи. Вероятно Айк се чувстваше по същия начин.

След като си тръгнаха от дома на Кук с писмено разрешение да претърсят яхтата, което като че ли прогаряше дупка в джоба й, се обадиха на Лен Фаро, който — след най-тежката нощ за него и екипа му от терористичната атака насам — не беше на бюрото си. Бет му остави съобщение, като му описа в основи спешността на молбата си, но това не променяше фактите, които бяха длъжни да приемат, че натрупалата се работа на криминолозите беше огромна. Фаро, който имаше не едно, а четири убийства от вчера, без съмнение работеше много повече часове от Бет. Тя не се надяваше да се чуе с него по-рано от понеделник сутринта. Страхуваше се и от приоритета, който щеше да даде на яхтата, предвид че дори не беше местопрестъпление…

Да се свърже с него в понеделник, си беше доста оптимистично предположение. Тогава ставаше цяла седмица от убийството на Питър Аш.

Бет ненавиждаше факта, че това щеше да осигури на Джеф Кук достатъчно време да почисти лодката си от всякакви очевидни улики. От друга страна, той вече имаше повече от необходимото, за да стори това. Онова, което криминолозите можеха да намерят, не беше толкова лесно за почистване.

Статистически погледнато, заради изминалото време двамата с Айк работеха по случай, който няма да бъде разрешен.

След като остави съобщение на Фаро, Бет реши да се обади на Джил Аш с надеждата, че ще получи нейното разрешение да разпита момчетата отново. Искаше да научи повече за изгубеното оръжие на Ерик. Джил можеше да се обади на адвоката си, който да присъства по време на разпита.

В отговор Бет получи поредица от обиди от сестрата на Джил — Джули. Не можела ли да разбере, че все още скърбели? Макар Питър да изоставил семейството си, травмата от убийството му все още тегнела над тях. Също така се опитвали да се справят с безбройните задачи и емоции около погребението, което, между другото (неизречено, но усетено: „Задници такива!",) щяло да е утре сутринта.

Джули даде името на техния адвокат, Бен Патчет, и й каза да му се обади и да уреди среща с него, ако иска да разпитва отново семейството.

След като Бет беше сдъвкана и изплюта и затвори телефона, Айк, който си проверяваше съобщенията през това време, каза:

— Обаждала ми се е Мишел Грифин от „Кроникъл". Тя отразява самоубийството на Тереза и иска да знае каква лична връзка е имала тя с шефа си, жертвата на убийство Питър Аш. Пита също така дали е била заподозряна в нашето разследване.

— Мамка му.

— Точно така. Трябва да претърсим също и дома на Тереза.

— Ще го направим в свободното си време.

— Или по-скоро.

Бет влезе в колата, облегна се на седалката и затвори очи.

— Не ми се иска да си призная, Айк, но ми свършва горивото. Ти как си?

— Вероятно мога да продължа, но аварийните светлини са включени. — Инспекторът запали колата и се включи в движението. — В крайна сметка кой е убил кучия син?

Бет отвори очи и го погледна.

— Трябва да си призная, че наистина започвам да харесвам Ерик. Несъмнено си е купил пистолет, за да убие баща си. След което — нека забравим теорията, че е бил откраднат, която е абсурдна лъжа — го е убил на яхтата, на която е бил поканен или самият той е поканил баща си на нея, за да поговорят и да оправят нещата помежду си след свадата им. После е хвърлил пистолета във водата.

— Как се е добрал до яхтата?

— Баща му го е пуснал.

— Имал е ключ за нея? И за дока?

— Вероятно. Нали е добър приятел на Кук. Най-добрият му приятел. Може би Джеф му е дал ключове. Можем да се върнем и да го попитаме. Имам предвид Кук.

— Мисля, че за днес му стигаме.

— Питай ме дали ми пука.