Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— И сега приемаш нещата много по-навътре.

— Да.

— Знаеш ли, това може да не е толкова лошо. — Алън млъкна за миг. — Значи работиш по случая на Питър Аш.

Изведнъж Бет застана нащрек.

— Откъде знаеш?

— Става въпрос за секретарката му, нали? Жената, която се е самоубила? Навсякъде по новините е.

— Следиш ли ги?

— Малко. Както самата ти каза, всичко това е една голяма трагедия. Не става въпрос само за секретарката му. Семейството му също е потърпевшо. Това на Питър. Всичко, което се случи с тях. Не знаех, че работиш по неговия случай.

Бет стисна юмрук над гърдите си.

— Познавал си Питър Аш? Не ми казвай, че сте били приятели.

— Добре, не го познавах. — Инспектор Тъли не се засмя на вложения сарказъм. — Но в интерес на истината го познавах.

— Добре ли?

— Не точно. — Алън седна на табуретката пред нея и сниши глас. — Какво има, Бет? Виждам, че темата те разстройва.

Защо?

— Не съм разстроена, просто съм изненадана.

— Не, не е само това. Разочарована си. Не можеш да ме излъжеш.

Бет въздъхна.

— Откъде го познаваш?

— Ремонтирах им къщата преди известно време. След това сме излизали два пъти да пийнем по нещо. Той беше добър човек.

— Да — отвърна Бет. — Знам. Истински симпатяга. Всички така казват. — Жената затвори очи, отпусна се на дивана и поклати невярващо глава. — Точно това имах предвид преди малко. Как този случай е навсякъде в живота ми. Не се учудвам, че ме побърква. А сега и ти…

— Бет. — Алън се пресегна и взе ръцете й в своята. — Чуй ме. Нямам нищо общо с този случай. Работех по къщата на Питър преди една година и оттогава не съм се сещал за него, докато не беше убит. Не е част от живота ми, можеш да бъдеш сигурна в това.

— Знам. Добре де, знам. Просто… — Бет освободи ръце и ги притисна в лицето си. — Наистина не бива да говоря за случая с теб, Алън. Кога разбра, че работя по убийството му?

— Не съм. Имам предвид преди сега, когато ми каза за секретарката. Може ли да те хвана отново за ръцете?

Бет срещна погледа му, отпусна длани в скута си и не възрази, когато Алън ги взе в своите.

— Случаят ти няма нищо общо с теб и мен — каза той. — Става въпрос за обикновено съвпадение. В най-неподходящото време, както изглежда, но просто съвпадение.

Бет въздъхна.

— Знаеш ли, че ни учат да не вярваме на съвпадения?

— Не, не знам. Предполагам, че отделят специално внимание на това.

— Нещо повече. Напомни ми някой ден да ти разкажа.

— Ще го сторя. Надявам се това да означава, че за нас ще има „някой ден"? Не искам да те притискам, но говоря за нас двамата?

Бет се опита да се усмихне, но не й се получи.

— Съжалявам. Не ме притискаш. Просто съм малко странна в последно време и се ненавиждам заради това. Последното нещо, което искам, е да усложнявам нещата между нас.

— Няма нужда да го правиш.

— Може би е така, но ето, че ги усложнявам.

— Какво искаш ти?

Бет все още седеше в предната половина на дивана, а ръцете й бяха в тези на Алън на скута му.

— Искам този случай да приключи. Не искам всички да умират. Искам Джини да е в безопасност, а Лори да започне да яде. Искам двамата да се видим отново. Наистина го искам, но не знам как да направя така, че да се случи. Но повече от всичко искам да не съм толкова прецакана.

— Не си прецакана, Бет. Била си простреляна. Два пъти. В главата ти всичко е като водовъртеж и не е толкова лесно да се осмисли. И в един момент, докато говориш за чувствата си и защо всичко това те побърква, разбираш, че съм познавал Питър Аш. Ако този случай те е влудявал преди, това няма да те накара да се чувстваш по-добре, нали? Всичко ми е ясно.

Двамата седяха и се гледаха на слабата кехлибарена светлина. Алън вдигна ръцете й и ги целуна.

— Вероятно трябва да си ходя — каза Бет.

— Да не би да те ядосах? — попита мъжът. — С тази целувка?

— Не. Точно обратното всъщност. Кара ме да искам да остана, затова е по-добре да си вървя.

Алън килна глава на една страна.

— Добре.

— Преди нещо да се случи — каза Бет, — първо трябва да разреша случая.

— Вече не казах ли, че всичко е наред? Разбирам те.

— Пицата беше фантастична.

— Добре. Мога да ти направя друга, когато кажеш.

Този път Бет беше тази, която го хвана за ръцете и ги целуна, след което ги пусна и стана от дивана.

— Въпреки всички признаци за противното — каза тя — надявам се да си разбрал, че не съм луда.

— Никога не съм си помислял подобно нещо.

— Просто съм малко объркана.

— Добре дошла в клуба. Погледите им се срещнаха.