Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Госпожа Аш ще разговаря с вас, при това на погребението на съпруга си, против моите усърдни възражения. В интерес на истината, смятам, че никой от семейството не трябва да разговаря с вас предвид предишните ви действия.

— Ако не разбера нещо правилно, адвокатът ни ще се намеси, за да ни спаси от самите нас — обясни Джил, — но междувременно снощи обсъждахме ситуацията и изникна въпросът с пистолета на Ерик. Онзи, който е бил откраднат.

— От стаята му в „Бъркли" — разясни Бет.

— Това е първото нещо. Патчет прочисти гърлото си.

— Джил.

— Всичко е наред — увери го жената, след което заговори на инспекторите: — Никога не го е носил в „Бъркли".

— Тогава… — Айк бръкна в джоба си. — Ще запиша разговора ни.

— В никакъв случай — сряза го Патчет. — Дори най-дребното отклонение в показанията на клиентката ми, което се представи в съда, може да се приеме като голямо противоречие. Джил, просто не мога да позволя подобно нещо.

— Не подлежи на обсъждане. — Тонът на Айк беше непоклатим. — Не искам да има никакви съмнения в точните думи на свидетелите.

— Вече взех своето решение, Боб. Инспекторе, можете да запишете разговора ни. Никой от нас не е сторил нищо нередно, така че нямаме какво да крием. Независимо какво си мислите вие, наистина искаме да откриете убиеца на съпруга ми.

— Беше започнала да ни обясняваш за пистолета на Ерик, който не е бил носен в „Бъркли" — каза Бет. — Къде е бил?

— В стаята му — отвърна Джил. — В къщата ни.

— Значи е бил откраднат от вас?

— Да.

— Знаеш ли кой го е взел? Тайлър пристъпи напред.

— Аз бях. Аз го взех.

— Трябва да се намеся — каза Патчет. — Не говори. Младежът не му обърна внимание.

— Помните, че миналия път, като бяхте у нас, малко побеснях. И си тръгнах. Помните ли?

— Разбира се — отвърна Бет. — Попита ме защо не съм навън да тормозя бездомници.

Тайлър наведе глава засрамен.

— Съжалявам за това. Беше глупаво от моя страна. Обикновено не се държа така. Както и да е, важното е, че не бях там, когато си разпитвала Ерик за пистолета. Не разбрах за какво е цялата тази врява, защо имаме нужда от адвокат и така нататък до снощи, когато се опитвахме да изясним всичко.

— Защо го взе? — попита Айк.

— Защото Ерик наистина имаше намерение да убие татко и трябваше да сторя нещо, за да го спра.

— Добре — съгласи се Бет. — Кажи ми къде беше скрит. Откъде го открадна?

— От нашата стая. Винаги сме си имали тайни скривалища. Неговото е под дюшемето под леглото му. Когато Ерик заговори сериозно — това беше след спречкването им с татко, нали се сещате, че иска да го убие, че ще си купи оръжие и ще го стори, трябваше да направя нещо. Започнах да проверявам скривалището му и един ден открих пистолета там.

— Я стига, Тайлър — намеси се Айк, — веднага би се сетил, че си бил ти.

— Да, разбира се, че си го помисли. Кой друг може да го е взел? Казах му, че не знам за какво говори. Скарахме се. В интерес на истината, едва не ме удуши, но не се предадох.

— Ерик — попита Бет, — ако не си знаел къде е, защо ни излъга, че пистолетът е бил откраднат от стаята в общежитието ти?

По-намръщеният брат стоеше прегърбен с ръце в джобовете.

— Защото, ако крадецът не беше Тайлър, то това значеше, че го е взела мама. Трябваше да ви държа, вас, момчета, настрани от нея.

— „Момчета"? Може би имаш предвид „инспектори"? — скастри го Бет.

— Да.

Очевидно Джил все още не можеше да повярва на чутото.

— Помислил си е, че съм взела пистолета му и съм го използвала, за да убия баща му — обясни тя.

— Кой би те винил? — учуди се Ерик. — Никой.

— Моля те, синко — каза майка му. — Не започвай сега, не и тук. Никога не го прави, става ли? — Жената отиде при него и го прегърна. — Всичко свърши. Обичам те. Нека продължим напред.

Ерик се отпусна в прегръдката й. Скри лицето си в тялото й, а раменете му започнаха да подскачат. Джил отведе сина си настрани.

— Тайлър — Айк се възползва от крехката тишина, която падна като купол отгоре им, — какво направи с пистолета?

— Хвърлих го в една шахта.

— Коя по-точно?

— Онази до нас.

— Кога се случи това?

— Не помня точно. Преди около месец и половина? Някъде

там.

Кръвта на Бет затуптя в ушите й. С продължителната суша и оскъдните дъждове в Сан Франциско през последните осем месеца, ако младежът казваше истината, имаше много голяма вероятност пистолетът да е близо до мястото, на което беше изхвърлен.

— Тайлър — каза тя, — какво ще кажеш още сега да дойдеш с нас и да ни покажеш точно къде си го изхвърлил?