Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— В случая на Питър Аш ли? — Пател помисли още няколко секунди. — Бих казал, че шансовете са нулеви.

— Какво означава това?

— Куршумът е минал през Аш, което ни оставя с въпроса за възпламеняването.

— Искаш да кажеш, че някой си е направил патроните сам?

— Или просто е използвал военни — отвърна патологът.

— Не ми пука, че не можем да потвърдим алибито на Ерик. Да, вярвам изцяло в него. Отишъл е в „Топ Дог" и е убил няколко часа на лаптопа си, защото не е искал да е край шантавия си китайски съквартирант и неговите приятели картоиграчи. — Бет седеше на бюрото си срещу Айк. — Лично аз съм доволна. Ерик не си е купил втори пистолет, с който да застреля баща си. Точка.

— Това къде ни отвежда?

Бет се опита да вложи оптимизъм в гласа си.

— Искаш ли да се върнем на версията с Тереза? Айк поклати глава.

— Не е била тя.

— Кой тогава?

— Някой. Никой. Може би говорим за случайно убийство. Питър е отишъл да побяга край брега, след като е изпратил Каръл Люкинс. Натъкнал се е на други терористи, които са тренирали, и те са го застреляли.

— Да — отвърна Бет, — може би точно това се е случило. Айк отново поклати раздразнен глава, придърпа компютъра си и започна да набира нещо на клавиатурата.

— Какво търсиш? — попита го партньорката му.

— Нищо — отвърна той. — Просто се размотавам.

Бет погледна часовника на стената, часът беше 15:15. Телефонът й иззвъня на колана й и тя провери дисплея.

— Джини си е тръгнала от училище, просто ме уведомява — обясни тя.

— Разкажи й за онзи с шестте пръста — каза Айк. — Това ще й оправи деня.

Джини не просто уведомяваше Бет, че си тръгва от училище. Нещата бяха много по-сериозни.

Лори Шоу й беше изпратила гласово съобщение, в което гласът й беше отпаднал и отчаян.

— Съжалявам, че те безпокоя, но не се чувствам много добре. Цял ден ми е зле и съм много слаба. Не знам какво да правя. Изплашена съм.

Джини опита да й звънне, но когато не й вдигна, реши да се обади на 911, а след това и на майка си.

Без преимуществата на светлините и сирената на Бет й бяха необходими двадесет и две минути, за да стигне от Съдебната палата до жилището на Лори на „Грийн Стрийт" със своята джета.

На средата на пътя Айк й се обади и изключително развълнуван й съобщи, че интернет разследването му е довело до резултати — в резюмето на Джеф Кук пишело, че е прекарал известно време в армията. Бил капитан в операция „Пустинна буря" през 1993-а.

Единственото, което интересуваше Бет в момента, беше Лори. Важността на информацията на Айк й се струваше повърхностна, макар че представляваше потвърждение на думите на Пател. Също така не й се искаше да вгорчава радостта на партньора си, затова му каза да проучи тази вероятност — независимо къде щеше да ги отведе тя — сам, докато тя се оправяше с възникналия проблем с една от приятелките на Джини. Каза му, че ще се видят утре.

Бет паркира на празното място до пожарния кран, след което прибяга, накуцвайки, до линейката, която беше спряна точно до входа на сградата на Лори. Все още нямаше следа от Джини, но въпреки това не намали крачка. Размаха документите си на шофьора на линейката, влезе в сградата и се насили да изкачи стъпалата до третия етаж. Вратата на Лори зееше отворена. Влезе вътре и видя, че я полагат в носилка и се опитват да вкарат система в изключително тънката й ръка. Бет забеляза синкавия оттенък на кожата й и бледия, мъртвешки тен на лицето й.

Младият мъж, който ръководеше нещата — на табелката му пишеше „Брайън Фиск" — погледна инспектор Тъли и попита:

— Коя сте вие?

Тя размаха документите си и отговори:

— Нейна приятелка. Дъщеря ми беше тази, която ви се обади, момчета.

— Имате ли някаква роднинска връзка с нея?

— Не.

— Знаете ли какво се е случило?

— Нямам представа. Лори се обадила на дъщеря ми и й казала, че цял ден не й е добре.

— Така като гледам, е било доста по-дълго — отвърна Фиск. — Освен сериозното недохранване, изглежда, е имала аспирация на дробовете. Намира се в критично състояние. Трябва да й прелеем течности. Кога започна всичко?

— Не знам. Цял уикенд се храни. Доста добре при това.

— Тъпкала ли се е?

— Не. По-скоро хапваше здравословно.

— Тялото й не е било готово.

— Може би. Вероятно.

— Каквато и да е била причината, навярно е изхвърлила по-голямата част от храната. Сега е доста слаба, едва е в съзнание, както можете да видите и сама. Пулсът й е слаб. Трябва да й сложим система, но вените й не могат да я задържат.